Решение № 6075 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3150/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Алфа комерс“ ООД със седалище в гр.Шумен, представлявано от К. Х. К., чрез адв. Р. Младенова, срещу Решение № 1852/22.12.2025 г., постановено по административно дело № 465/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат твърдения за липса на анализ на доводи във връзка с противоречия между медицински документи. Подчертава се, че е пренебрегнато становището на НЕЛК за оттегляне на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Национална експерта лекарска комисия /НЕЛК/ не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – И. Т. И., чрез адв. Г. Георгиев, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът – ТЕЛК – 1-ви състав при „МБАЛ Шумен“ АД, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - „ДКЦ 1- Шумен“ ЕООД, чрез адв. М. Белчева, оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът – ТП на НОИ – Шумен, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – РДСП – Шумен, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на „Алфа комерс“ ООД срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че НЕЛК е действала законосъобразно, произнасяйки се по съществото на спора и потвърждавайки решението на ТЕЛК касателно валидността на болничните листи № Е20242711620 от 19.09.2024 г. и № Е20242975352 от 14.10.2024 г. Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен. Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК- 1-ви състав към МБАЛ Шумен с Експертно решение /ЕР/ № 445/05.12.2024г. от зас. № 146 е било по жалба на осигурителя „Алфа комерс“ ООД, с която били оспорени болничните листи № Е20242711620 от 19.09.2024 г. и № Е20242975352 от 14.10.2024 г., издадени от „ДКЦ 1-Шумен ЕООД“. С решението ТЕЛК признал валидността на болничен лист № Е20242975352 и приел наличието на трудова злополука, посочено в болничен лист № Е20242711620 на специализирана ЛКК. Това решение е било предмет на оспорване пред НЕЛК от работодателя с жалба от 23.12.2024 г., разгледана от Специализиран състав по хирургични и ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, произнесъл се с ЕР № 00227/04.09.2025 г. Констатирано е било, че болничните листове са били издадени съобразно актуалното състояние на пострадалия, във връзка с преживяната злополука. Приета е наличието на причинна връзка – трудова злополука на основание Разпореждане № 5104-27-26/27.03.2025 г. на ТП на НОИ – Шумен с последвала продължителна неработоспособност. Посочено е, че в обжалваното ЕР на ТЕЛК, същата се е произнесла само по б.л. № Е20242975352, без да се произнесе по б.л. № Е20242711620. В заключение НЕЛК е потвърдил обжалваните болнични листа. В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че в разглеждания случай ТЕЛК/НЕЛК е следвало да се произнесат по два въпроса. Първият въпрос е изисквал да се определи дали състоянието на лицето представлява травматично или нетравматично увреждане, а вторият въпрос се е отнасял до определянето на причинната връзка между увреждането и злополуката. Установяването и на двата въпроса по повод на това увреждане е от компетентността на медицинските експертни органи. В такъв случай, вземането на становище от органите на медицинската експертиза на работоспособността по първия въпрос за характера на увреждането(травматично или нетравматично) е предпоставка за произнасянето по втория въпрос, отнасящ се до причинната връзка. Ако увреждането е нетравматично, ТЕЛК/НЕЛК може да се произнесе по причинната връзка въз основа на медицинската документация и на данните, съдържащи се в протокола за разследване на злополуката. Това е така, защото при нетравматичните увреждания разпореждането за характера на злополуката се издава след произнасянето за причинната връзка от ТЕЛК/НЕЛК. Установяването на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но след приемането на злополуката за трудова, което става с разпореждане по чл.60 ал.1 КСО. Това означава, че в случаите на травматични увреждания(както е и настоящия)длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО се произнася дали пострадването има характер на трудова злополука, а след това ТЕЛК/НЕЛК преценява дали съществува причинната връзка между увреждане на здравето и извършваната трудова функция. В тази връзка органите на медицинската експертиза са постановили актовете си след произнасянето на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО с разпореждането му първоначално от 02.12.2024г., а последващо и с това от 27.03.2025г., като е зачетено допуснатото от закона негово предварително изпълнение съгласно чл.117а ал.1 КСО(като акт по чл.117 ал.1,т.2, б. „г“ КСО). С оглед на това не може да се сподели тезата на касатора, че неоснователно е било зачетено действието на един невлязъл в сила административен акт. Относно възражението за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с депозирано волеизявление, подписано от лекарите от специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания при НЕЛК, с което на основание чл.156, ал.1 от АПК е призната основателността на жалбата и е оттеглен издадения административен акт. Съдът е разгледал молбата, като указал на страната да представи по делото изрично съгласие и от останалите ответници и заинтересовани страни по административното производство, като от страна на И. И. е бил депозиран изричен отказ да бъде дадено съгласие за оттегляне. Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, оттеглянето на административен акт по реда на чл.156, ал.1 АПК е действие, обратно на издаването му, с което органът едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. За да оттегли акта си обаче, една от предпоставките е органа, издал акта, да има съгласие на останалите ответници с оттеглянето. Това е така, тъй като с оттеглянето, правата на тези лица се прекратяват. Предвид изричната липса на съгласие на заинтересованата страна И., правилно административният съд не е приел упражняването на процесуалното право на ответника в хипотезата на чл.156 АПК. Следва да се има предвид, че съгласно трайната практика на Върховния административен съд не съществува законова презумпция, че оттегленият административен акт е непременно незаконосъобразен(така и в Решение № 11151 от 04.11.2021 г. по адм. д. № 7097/2021 г. на Върховния административен съд). Направеното от касатора възражение, че съдът не е обсъдил доводите за противоречия между медицинските документи от МБАЛ „Шумен“ и МБАЛ „Св. Марина“ Варна, също се приема за неоснователно. Съдът е разгледал този въпрос, като е достигнал до извода, че не са представени никакви доказателства в тази връзка, които да установяват различна диагноза от поставената в оспорените болнични листи, като отделно от това възраженията са намерили своя отговор в мотивите на оспореното ЕР на НЕЛК, според които различията се състоят единствено в начина на проведеното лечение – първоначално пациентът е бил лекуван консервативно, като впоследствие се е наложило оперативно лечение. По отношение на направеното възражение за непълнота на извършената проверка на фактическите твърдения, с оглед твърдението на касатора за неправилно посочена причина в болничен лист № Е20242711620, настоящият състав съобрази следното. С болничен лист № Е20242711620 от 19.09.2024г. на ортопедична ЛКК при „ДКЦ 1- Шумен ЕООД е била констатирана по отношение на И. И. наличието на диагноза– [заличен текст], като причина за която е била посочена- злополука - трудова по чл.55 ал.1 от КСО. С ЕР № 00227/04.09.2025 г. НЕЛК се е произнесъл по въпроса за временната неработоспособност на пострадалия за периода на оспорените болнични листове. Това е напълно в съответствие с чл.45, ал.5 във вр. с ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и § 1, т.34 от Закона за здравето, които предвиждат, че при обжалване на решения ТЕЛК по експертизата на временна неработоспособност НЕЛК се произнася по поводите, посочени в жалбата. В този смисъл НЕЛК се произнася относно наличието на временна неработоспособност, без да е необходимо да доказва причинна връзка между трудовата злополука и извършваната работа или характера на увреждането. Тези съображения са разгледани в първостепенното решение, като съдът правилно е приел, НЕЛК е действала законосъобразно и няма данни произнасянето на НЕЛК да е извършено при непълнота на доказателствения материал, довело до неизяснена фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав също намира, че не е нарушена и процесуалната равнопоставеност на страните, като съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка спрямо представения доказателствен материал. От страна на касатора не са ангажирани никакви доказателства, които да обосновават различни изводи, относно наличието на временна неработоспособност или поставената диагноза. В тази връзка, позоваването от страна на касатора на практика на ВАС е неточно, тъй като цитираните от него решения потвърждават именно извода, възприет и от първоинстанционния съд, че валидността на болничните листове не зависи от квалификацията на злополуката като трудова. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл.209, т.2 и т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода, разноски са дължат на ДКЦ 1- Шумен“ ЕООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 300 евро, представляващи възнаграждение за упълномощения адвокат за осъществената защита пред касационната инстанция, съобразно представения списък на разноските. Разноски се дължат и на процесуалния представител на И. И. – адв. Г. Георгиев, на който следва да се присъди сумата от 511,29 евро за осъществената безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., които касатора следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,