Решение № 11603 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2018 г.

Решение № 11603 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на "СК" ООД, "БМ" ООД и зам. -кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас срещу Решение № 735/16.04.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2499/2015 г. в частта му, с която, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, е прогласена нищожността на Мотивирано предписание № 57 от 19.06.2014 г. на зам. -кмета по "Устройство на територията и строителството" на община Бургас, допускащо изменение на ПУП – ПРЗ в кв. 40 по плана на ж. к. "Лазур", гр. Бургас, в частта за обособяване на общ УПИ за ПИ с идентификатори 07079.607.570, 07079.607.571 и 07079.607.572 по КК на гр. Бургас.

Прокурорът от ОП – Бургас е на позиция за недопустимост и неоснователност на жалбите, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за допустимост и правилност на решението.

Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни и при упражнено редовно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК право на касационно оспорване.

Разгледани по същество, жалбите на "СК" ООД и "БМ" ООД са основателни по довода за недопустимост на съдебното решение, а тази на зам. -кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас – по резултата си (чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК).

1. Административното производство е динамичен фактически състав. Това означава, че производството се осъществява последователно, за да обезпечи развитието си до завършващия го акт. Процесуалните права и задължения се пораждат от предходното процесуално действие и са предпоставка за предприемане на следващото, т. е. всяко процесуално действие е правопораждащ юридически факт за произтичащите от него права и задължения и правопогасяващ факт спрямо обусловилите извършването му.

1. В разглеждания контекст трябва да се изследва и правното значение и допустимостта на съдебното обжалване на мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 и/или 5 ЗУТ.

а. МП определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна. То представлява краен акт на предварителната фаза от същинското производство по одобряване на плана. Основанието за неговата съдебна обжалваемост се корени в прикрепената към издаването му последица по чл. 135, ал. 6 ЗУТ – спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася. Подготвителният характер на МП като част от административното производство по одобряване на ПУП (в широкия смисъл на понятието) предпоставя и ограниченото действие във времето на този акт, което пък рефлектира върху допустимостта на оспорването му.

б. Със заповедта за одобряване на ПУП завършва фактическият състав на цялото производство по изменение на плана и МП, бидейки стадий от него, изгубва самостоятелното си правно значение и се включва в обхвата на проверката относно предпоставките за издаване на крайния акт. Действието на МП е вече изчерпано и затова оспорването му след този момент е по същество лишено от предмет, респ. отпада правният интерес от съдебната му отмяна, тъй като тя не би осуетила волеизявлението за изменение на плана, нито би довела автоматично до заличаване на разпоредените със заключителния акт правни последици. Съответно защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и утвърдените с него предвиждания е осъществима чрез оспорването на акта за одобряване на плана.

1. Опасението на съда, че производствата по обжалване на МП никога не биха имали практически времевата възможност да приключат с влязъл в сила акт по съществото на спора поради произнасянето междувременно на органа със заповед за одобряване или отказ да се измени ПУП, е неоправдано.

а. В общия случай административният орган, спазвайки последователността на отделните етапи от производството, би следвало да констатира влизането в сила на МП и едва след това да пристъпи към издаването на акт за одобряване на плана. Доколкото по принцип сроковете за издаване на административни актове са инструктивни, а ЗУТ не установява ограничаващ компетентността времеви период да се нареди изменението на ПУП, съображението на съда е хипотетично и не е основано на обективните критерии за преценка на допустимостта на оспорването от категорията по чл. 159 АПК.

б. Ако се приеме тезата на първата инстанция за възможността да се оспори МП независимо от издаването на акт за одобряване на ПУП, то по хипотеза изходът на делото с предмет МП би имало значение за правилното решаване на спора по законосъобразността на окончателния акт в административното производство. Съществуването на подобна връзка на преюдициалност по смисъла чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК между двете производства е изрично отречена с окончателно Определение № 2803/06.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10803/2017 г.

1. В случая въз основа на прогласеното за нищожно МП е издадена Заповед № 1943/04.08.2014 г. на зам. -кмета по "Устройство на територията и строителството" на община Бургас за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ на кв. 40 по плана на ж. к. "Лазур", гр. Бургас (по оспорването на която е било образувано адм. дело № 2508/2015 г. по описа на АС – Бургас). Т. е. към момента на подаването на протеста, както и на последващата жалба на пет физически лица, против МП, предмет на настоящото дело, оспорването на акта е било недопустимо на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК.

1. Частта от съдебния акт, с която са отхвърлени "в останалата им част" протеста на прокурора от ОП – Бургас и жалбата на пет заинтересовани лица срещу МП, е извън предмета на касационното производство, поради което не е допустимо произнасяне на ВАС по отношение на нея.

1. а. Съдебното решение в обжалваната му част, постановено при наличието на обсъдените отрицателни предпоставки за допустимостта на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

б. При този изход на спора, в полза на "СК" ООД ще бъдат възстановени своевременно заявените разноски и за двете инстанции според представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, с изключение на пълния претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Основателно е възражението на прокурора по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност на хонорара, възлизащ общо на 11 734, 99 лв. Делото не разкрива усложнения от фактически характер или затруднения при участието в процеса по събиране и приемане на доказателствата. Спорът не се отличава и с особена правна сложност с оглед естеството на акта и значението му в производството по одобряване на ПУП; изграждането на позицията на страната налага отговор на няколко принципни въпроса от правно естество, разрешението на спора не е поставено в зависимост от оценката на множество факти, а между доводите против допустимостта на производството пред административния съд и тези, обосноваващи касационното оспорване, е налице разбираемо сходство.

По тези причини съобразяването на възнаграждението с действителната фактическа и правна сложност на делото налага редуцирането му до 2 000 лв. общо за двете съдебни инстанции, т. е. до размер, доближаващ двойния на установения минимален по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в релевантната редакция на разпоредбата). Към подлежащата на присъждане сума ще бъдат добавени платените държавна такса от 25 лв. за касационно обжалване и депозит от 300 лв. за съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение