Решение № 14527 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2011 г.

Решение № 14527 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Борисов Стоймирски от гр. Благоевград против решение № 396 от 23.07.2010 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по адм. дело № 122/2010 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДБ-02-БД-8/22.01.2010 г. на началника на РДНСК-Благоевград, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на част от триетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ ХV-2748, кв. 142 по плана на ЦГЧ Благоевград, ПИ с идентификатор № 04279.612.146 от КК на Благоевград, ул. Менча Кърничева № 2, като бъде възстановено състоянието на покривната конструкция в първоначалния й вид. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна Началник Сектор Благоевград при РДНСК-Югозападен район оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено извършването на процесния строеж през 1995 г. без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване като нетърпим, при липса на условията по § 16 ПР на ЗУТ. Обстоятелството дали жалбоподателят е извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта- чл. 225, ал. 6 ЗУТ. При установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването от това лице, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Да се приеме обратното означава да не се премахва незаконно строителство при промяна на собствеността върху него, какъвто не е смисъла на ЗУТ. Органите на ДНСК упражняват правомощията си при обвързана компетентност и премахването на незаконното строителство е в съответствие с целта на закона. В случая касаторът е декларирал, че е извършил процесния незаконен строеж през 1995 г., поради което премахването му е в негова тежест. Оттеглянето на това изявление след издаване на заповедта не води до нейната незаконосъобразност при безспорност на незаконността на строежа. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,