Решение № 6009 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2011 г.

Решение № 6009 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 4.10.2011 г. по адм. дело № 114/2011 г. по описа на Административния съд - Силистра, с което е бил отменен акт № 01- 6500/21622 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Шемсидин Мюслюм Зюлкерим за сумата 5102,47 лева, недължимо платена по подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 19/010609/34411. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Шемсидин Мюслюм Зюлкерим не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Шемсидин Мюслюм Зюлкерим e подал до Държавен фонд "Земеделие" заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 19/010609/34411, за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от 102,22 хектара. След разглеждане на заявлението съобразно наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол, е била направена преценка, че площта е допустима за подпомагане и на заявителя е била изплатена сумата 16589,52 лева по Схемата за единно плащане на площ. Впоследствие, от страна на Министерството на земеделието и храните, била извършена допълнителна проверка, данните, от които са били изпратени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3553/9.12.2010 г. В резултат на получената нова информация, годната за подпомагане площ била намалена и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 5102,47 лева била определена като недължимо платена. На това основание бил издаден оспорения акт № 01-6500/21622 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавна вземане на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". От правна страна съдът приел, че при издаването на акта са били допуснати съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Актът не съдържал фактически основания за издаването му. Липсвали констатации за разликата в площите, допустими за подпомагане, и за причините, поради което при отпускането на помощта не били установени нередности. На практика, с издаването на акта за установяване на публично вземане се въвеждали нови обстоятелства, които били основание за отмяна или изменение на предходно приетото решение за отпускане на помощта. Административният орган следвало да възобнови производството и едва след отмяната на първоначално издадения акт за отпускане на помощта, да издаде нов акт. В хода на производството органът не изпълнил задълженията си, произтичащи от процесуалните разпоредби на чл. 26, 28, 34 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс. Не била спазена и разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕС) № 796/2004, според която земеделският производител не възстановява помощта, ако плащането е било извършено поради грешка на администрацията и тази грешка не би могла да бъде установена по разумен път от бенефициента. В случая липсвали доказателства, че земеделският производител умишлено въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция, поради което поради което връщането на част от субсидията не било дължимо. С тези мотиви административният съд постановил решение, с което отменил оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда противоречие с материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че независимо от направените проверки и констатираните различия, разплащателната агенция е трябвало да предприеме и други подходящи процедури, като поиска от жалбоподателя допълнителни доказателства във връзка с нередности по подаденото от него заявление, тъй като по заявлението били извършени всички задължителни проверки. С приемането на Консолидирания план, Министерството на земеделието и храните се задължавало всяка година да предоставя на Държавен фонд "Земеделие" географски данни с допустимите за подпомагане площи във всеки физически блок. В случай че постъпят такива данни, всички заявления трябвало да преминат през повторна процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта на подпомагане на декларираните площи. За установяване на тези обстоятелства, в хода на съдебното производство било направено искане за изслушване на експертно заключение, но тя не била допусната. Разликите между стария и новия допустим за подпомагане слой били посочени в таблица, а в административната преписка били приложени всички документи, съдържащи обстоятелствата, съставляващи фактически основания на административния акт. Поетият с Консолидирания план безусловен ангажимент за извършване на повторни кръстосани проверки на заявленията за 2009 г., установените недопустими за подпомагане площи, както и задълженията на органа да предприеме всички необходими действия за събиране на недължимо платените суми са фактическите основания за издаване на акта. Според касационния жалбоподател, органът не е допуснал съществено нарушение, като не образувал производство по възобновяване на административния акт, както приел съдът. Приложимата разпоредба на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс препращала към реда за издаване на индивидуален административен акт, а не към глава седма на Административнопроцесуалния кодекс. Заявителят не бил лишен от възможност да се защити, а той не го е направил и не е представил доказателства в тази насока. Неправилен бил и изводът, че нямало доказателства, според които жалбоподателят е въвел в заблуждение органите на агенцията. Всъщност, земеделският производител е знаел, че заявява площи, които са необработвани и не подлежат на подпомагане. Съдът не интерпретирал правилно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Добросъвестността на земеделския производител не го освобождавала от задължение да върне недължимо платената сума, тъй като тя била получена неправомерно. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на производствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство. Както е записано в решението, за да приобщи към мотивите на оспорения акт, данните от Таблицата с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г., административният орган е следвало изрично да се позове на тях. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител. Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Решението на съда не е опорочено от съществено процесуално нарушение по причина, че е било отказано да се назначи поисканата от административния орган експертиза. Допуснатите от органа нарушения не могат да бъдат санирани с назначаването на експертиза, чрез която да се установи недопустимостта на подпомагането на производителя за част от земеделските парцели. Констатациите на съда не биха могли да заместят липсващите констатации на административния орган, при положение, че съдът проверява законосъобразността на административния акт съобразно извършените като част от производството по издаването му процесуални действия. Експертизата би могла да допринесе за правилното решаване на спора само, ако се използва за потвърждаване на преценката на административния орган. Действително, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която неправомерно получените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа изложение на фактически обстоятелства за неточно деклариране на площи от земеделския производител, извършено от него умишлено или небрежно, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 4. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Основателно се възразява единствено по отношение на извода на съда по отношение на характера на административното производство. Недължимо изплатените суми при прилагане на схемите за директно подпомагане на площ подлежат на възстановяване, което не може да се осъществи по реда на възобновяване на административното производство, а по предвидения от Закона за подпомагане на земеделските производители специален ред. Този неточен извод на съда обаче не може да обоснове отмяната на съдебния акт при наличието на установените в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, допуснати от административния орган. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд.