Решение № 2474 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13158/2009 г.

Решение № 2474 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13158/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Веселина Христова Апостолова от гр. Варна срещу решение № 499/15.07.09 г. по адм. д. № 484/04 г. по описа на Варненския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Сашо Христов Камбуров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, мотивирано в представена писмена защита, претендира разноски. Ответницата Радка Тодорова Попова, чрез пълномощника си, адв. Рангелова, излага доводи за основателност на касационната жалба. Представя писмено становище, претендира присъждане разноски за касационната инстанция. Ответниците Здравелина Кунчева Иванова Димова, Димитър Стефанов Димов, главен архитект на район "Одесос", община Варна и началника РДНСК - Варна не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на касатора Апостолова срещу Заповед № Р-22/11.03.04 г. на началника на РДНСК - Варна, с която поради недопустимост на жалбата й срещу Разрешение за строеж № 03/19.01.04 г. за "промяна предназначение на самостоятелна жилищна сграда в медицински център - за специализирана и извънболнична помощ и изба в битовка и склад" в УПИ IХ-5, кв. 2 по плана на 8-ми микрорайон гр. Варна, ул. "Бдин" № 9 е прекратено производството по чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жилищната сграда, предмет на разрешението за строеж е индивидуална собственост на инвеститора Камбуров, а избеното помещение, като такова за нежилищни нужди може да бъде преустройвано на основание чл. 38, ал. 5 ЗУТ по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. С тези мотиви, съдът е намерил оспорването срещу административната заповед неоснователно, изключвайки оспорващата Апостолова от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Касационният довод за нарушение на материалния закон е основателен. По делото е установено, че УПИ IХ-5, кв. 2 е застроен с две жилищни сгради - едноетажна, собственост на ответника по касация Камбуров и триетажна, в режим на етажна собственост, в която последният притежава избено помещение, предмет на разрешеното преустройство. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.03 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони избата е складово помещение - част от жилище, от което следва, че е разрешена промяна на предназначението й по смисъла на § 5, т. 41 ДРЗУТ вр. с чл. 185, ал. 1, т. 1 ЗУТ от складово помещение, съставна част на жилище съгласно определенията на цитираните разпоредби, избата се преустройва за ползване като "битовка" и "аусгус"- помощни помещения към медицински център. Законосъобразното разрешаване на преустройството в този случай се обуславя от спазване разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, предвид което касационната жалбоподателка като собственик на жилище в триетажната сграда, етажната собственост се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С оглед изложеното, процесната заповед, с която правото касационната жалбоподателка да оспори разрешението за строеж е отречено, е издадена в нарушение на материалния закон. Неправилно по смисъла на чл. 209, т. 1 АПК се явява и подложеното на касационна проверка решение, предвид което същото следва да бъде отменено и в условието на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с ново, с което незаконосъобразната заповед се отмени с връщане на преписката за произнасяне по същество по жалбата на касатора Апостолова срещу Разрешение за строеж № 03/19.01.04 г., издадено от гл. архитект на район "Одесос", община Варна. При проверката, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че обжалваното решение в частта, с която е постановено спрямо главния архитект на район "Одесос", община - Варна, е процесуално недопустимо. По отношение главния архитект заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ се явява контролен административен акт, който той не би могъл да обжалва, нито да участва в съдебното производство по оспорването му. Следва в тази част решението да бъде обезсилено. При този резултат от касационната проверка на касационната жалбоподателка Апостолова следва да се присъдят разноски в размер на 317 лв. за двете съдебни инстанции /надвнесените суми по вн. б. от 24.11.08 г. и 10.08.09 г. подлежат на възстановяване/. Претенцията за разноски на Радка Тодорова Попова предвид недоказаността, че договореното с Договора за правна защита и съдействие от 02.12.09 г. адвокатското възнаграждение е внесено, респ. че разходът страната действително е направила, е неоснователна. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на II отделение, на основание чл. 221, ал. 3, чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК