Решение № 259 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2008 г.

Решение № 259 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. . чрез Министъра на р. р. и благоустройството Г. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 265 от 9.01.2008 г. по гр. д. № 1270/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.04.2007 г. по гр. д. №. 568/2006 г. на Софийски градски съд. Предявен против Д. иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС на реституираните собственици, за добивите от имот, задържан след реституцията му, е бил частично уважен за периода от 1.02.2004 г. до 31.10.2004 г. за сумата 30720 лева, след като по иск с правно основание чл. 108 от ЗС Д. представлявана от МРРБ, е осъдена да го предаде. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон при решаващата дейност на съда. По паричен иск Д. не се представлява от МРРБ. Пасивна легитимация липсва и поради това, че имотът е бил предаден на МО, стопанисван от Изпълнителна агенция към това министерство и в никой случай не е налице "недобросъвестно владение", при липсата на което искът не е следвало да се уважава . Жалбоподателят моли решението да бъде отменено със законните последици. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, III г. о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество неоснователна, поради следните съображения: Обсъждайки на свой ред фактите по делото, въззивният съд е приел, че за исковия период Д. е в положение на недобросъвестен владелец, задържащ реституиран имот без основание, както и че собствениците са легитимирани да получат добивите, претендирани с предявения иск. Съобразявайки правоустановителното действие на влязло в сила решение по спор за собственост, въззивният съд е приел, че Д. следва да се представлява от МРРБ, а възраженията за липса на пряко упражнявана фактическа власт, поддържани във въззивното производство, са преклудирани в приключилия между страните процес. Решението е правилно и законосъобразно. Претендират се добиви от реституиран на ищците незастроен недвижим имот за исковия период от 1.02.2004 до 31.10.2004 г. Между страните е влязло в сила решение от 10.07.2002 г. по гр. д. 7631/2001 г. на СРС, потвърдено с решение от 15.07.2004 г. по гр. д. № 4817/2002 г. на СГС, с което е бил разрешен спорът за собственост и същевременно е обозначен терена, фактически включен границите на правителствената резиденция "Л", който се владее без основание, тъй като Д. . е продължила да го ползва и след възстановяването му на собствениците. Като наследници на Г. Б. и А. Б., ищците са възстановени собственици по силата на чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, и др. благоустройствени закони, след отмяна на отчуждаването. Упражняваната за исковия период фактическа власт от ответника въззивният съд правилно е приел за установена, както предвид разрешения спор за собственост по гр. д. 4817/2002 на СГС, относим към исковия период, така и предвид обстоятелството, че административните разпореждания по стопанисване и управление на имущество от публичния патримониум, поначало не легитимират друг ответник, освен държавата. По въпросът за представителството, осъществено от МРРБ, правилно е съобразено, че макар претенцията да е за парично обезщетение, в случая се касае за иск, материално обусловен от приключилия вещно-правен спор с Д. . и следва да намери приложение правилото на чл. 18, ал. 4 от ГПК (отм). За да приеме иска за доказан по размер, съдът е съобразил заключение на вещо лице, като изградените в тази насока изводи са обосновани. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с преценката относно обективните предели на силата на пресъдено нещо. Въззивният съд е съобразил чл. 221 от ГПК (отм.) и правоустановителното действие на влязлото в сила решение по отношение на повдигнати и в настоящия спор въпроси . Доводите в защитата на касатора, че правната фигура на "недобросъвестния владелец" не се отнася за настоящия ответник, също са неоснователни. Гражданските закони се отнасят и за Д., в качеството й на правен субект. Правилно е прието, че в това си качество ответникът и няма основание да лишава собствениците от добивите след реституцията на имота в тяхна полза и следва да заплати установения размер на иска . Ето защо обжалваното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.