Решение № 10555 от 21.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, с характер на касационна, подадена от Н. Мохамад лично и в качеството й на законен представител на П. Джалал и Л. Джалал, граждани на Ирак, срещу решение 190/13.01.2022 г., постановено по адм. дело 8828/2021 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба и в открито заседание, лично и чрез процесуалния представител адвокат Б. Гелева, отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на оспорения пред първостепенния съд административен акт. Ответникът-заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Петков, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - и за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. Мохамад, лично и в качеството й на законен представител на малолетните й синове П. Джалал и Л. Джалал, против решение 2620/23.08.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденката и двете й деца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна е установено от административния съд, че Н. Мохамад, придружена от сина си П. Джалал, своя съпруг Х. Амин и своята майка К. Мохамад, напуска Ирак в края на декември 2018 г. с легална виза за Турция, където на 17.01.2019 г. ражда второто си дете Л. Джалал. На 12.03.2019 г. чужденката, заедно с двете си деца, съпруга и майка си, преминават нелегално границата с България и се отправят към София, където на следващия ден -13.03.2019 г. се предават на българските власти. На същата дата /13.03.2019 г./ чужденката подава до председателя на ДАБ молба за предоставяне на международна закрила на нея и двете й малолетни деца, регистрирана под РД-09-В-127/15.03.2019 г. в агенцията. По така подадената молба е издадено решение 5242/23.08.2019 г. от председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и международен статут. Това решение е отменено с решение 1154/20.02.2020 г., постановено по адм. дело 10596/2019 г. по описа на Административен съд-София град, потвърдено с решение 2786/01.03.2021 г. по адм. дело 7040/2020 г. на Върховния административен съд. Преписката е върната на административния орган за повторно произнасяне по молбата, при което е издадено оспореното пред административния съд по настоящото дело решение 2620/23.08.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ. Установено е по делото, че в хода на административното производство са проведени две интервюта с чужденката, изготвени са два социални доклада /през 2019 г. и 2021 г./ по отношение на малолетните й деца, представени са три броя справки за ситуацията в Ирак /от 2019 г. и 2021 г./, предоставено е положително становище от Държавна агенция Национална сигурност. Не е установено по делото чужденката и малолетните й деца да са имали проблеми с властите в Ирак, като лицето отрича членство в политическа партия или организация или във въоръжена групировка, както и отрича взаимоотношения с армията или полицията в Ирак. В хода на производството пред административния орган, а и пред административния съд, както и пред настоящата инстанция, Н. Мохамад заявява, че е напуснала родината си, придружена от малолетното си дете, съпруга и майка си, поради получавани сериозни заплахи от влиятелно лице на име М. Ага, че ще я убие и ще отвлече сина й П. Джалал ако не му продаде притежаван от нея в наследство от баща й недвижим имот. Твърденията на чужденката за получавани сериозни заплахи за убийство и отвличане са възприети като достоверни в мотивите на атакувания съдебен акт. Фактическата обстановка е изцяло установена по делото, като в съдебния акт са изложени подробни мотиви, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в цялост в настоящото решение, още повече, че между страните липсва спор относно фактите. По делото е представен социален доклад, изготвен от директора на Дирекция Социално подпомагане-Оборище, с който заключенията по представените пред административния орган социални доклада са потвърдени. С обжалвания пред настоящата касационна инстанция съдебен акт депозираната жалба срещу решението на заместник-председателя на ДАБ за отказ от предоставяне на международна закрила в Р България е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат първостепенният съд приема, че не са налице основания за закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на чужденката и малолетните й деца, поради което материално-правната норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 за отхвърляне на молбите за предоставяне на закрила е приложена правилно от административния орган. Според мотивите на съда констатациите на заместник-председателя на ДАБ относно интереса на децата са правилни, доколкото органът се е позовал на изготвените в хода на административното производство социални доклади, заключенията от които се потвърждават и от представения на 13.12.2021 г. по делото социален доклад. Административният съд посочва, че вероятно в страната ни, според преценката на родителите като страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, децата биха имали по-голяма доза спокойствие, но същото съизмеримо на фона на необходимостта от социална и етническа адаптация е неоправдано. След като заключава, че чувството за социално неравенство и несправедливост, от което се стремят да избягат, не се гарантира, че няма да изпитат и в България, защото според съда тук са познати и случаи на незаконно присвояване на земи, както и на незаконно строителство, съдът излага и мотив, според който подобен на притежавания от чужденката и съпруга й в Ирак социален статус последните не биха постигнали в чужбина, дори и да им се предостави хуманитарен статут. По тези и други, посочени в решението, мотиви административният съд постановява атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предвид дължимата от касационната инстанция проверка по чл. 218, ал. 2 АПК и липсата на конкретно посочени в касационната жалба пороци на оспореното решение, настоящият съдебен състав приема, че съдебният акт е несъответен на материалния закон доколкото с формираните от съда правни извода е пренебрегнат най-добрият интерес на търсещите закрила малолетни лица. Според чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации /ООН/ на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /Конвенцията/, която по аргумент на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България е част от вътрешното право на страната ни, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно § 2 от същата разпоредба на Конвенцията държавите-страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. По силата на чл. 2, § 1 от същия международен акт, по който Р България е страна, държавите-страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници, а съобразно чл. 4 от Конвенцията държавите-страни по Конвенцията, са длъжни да предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване на правата, признати в тази Конвенция. Според чл. 38, § 4 от Конвенцията в съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите-страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт, а съгласно чл. 6, § 2 от Конвенцията държавите-страни по нея осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Основополагащият характер на висшия интерес на детето е потвърден във всички европейски и вътрешни нормативни актове, относими към възникналия по делото правен спор, несъобразени обаче, видно от мотивите на оспорения съдебен акт, от административния съд при постановяване на атакуваното решение. Според чл. 24, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие, а съобразно повелята на § 2 от същата разпоредба при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. В аналогичен смисъл са съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определяне на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/. Според съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Съгласно съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС при оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т.ч. неговия произход, като в чл. 25, § 6 от същата директива отново е акцентирано, че висшите интереси на детето имат първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива. По силата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/. По аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Вложеният от законодателя смисъл на цитираното понятие предполага не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 ЗЗкД процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в разглеждания случай на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на задълбочена и индивидуална преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете, изградена въз основа на извършена от органа преценка по всеки един от визираните в легалната дефиниция на понятието критерии. Понятието за най-добрия интерес на детето, идентично по смисъл с възприетото в международното и европейското право понятие за висш интерес на детето, не е абстрактно, като налага на всеки орган, оправомощен с вземането на решение, касаещо дете, да съхрани неговото благоденствие и да гарантира социалното му развитие съобразно посочените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не е съответно на императива за висшия интерес на търсещите закрила малолетни лица, намерил израз в чл. 6а ЗУБ. Приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябва да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на посочените по-горе европейски правни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето, като основополагаща ценност, прокламираната в Конвенцията за правата на детето. В тази връзка съставът намира за необходимо да отбележи, че когато една вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота нейните цели, съдържание и правни последици, като съответстващото на правото на ЕС тълкуване на вътрешната правна норма в неговия обхват е определящо за прилагането на тази норма. Посоченото е припомнено от Конституционния съд на Р България в решение 5 от 14.06.2022 г. по к.д. 13/2021 г., в което е пояснено, че Р България като член на ЕС и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Конституцията е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС, и от задължението за съответстващо на правото на ЕС тълкуване на попадащите в неговото приложно поле вътрешни правни норми в изпълнение на принципа на ефективност на правото на ЕС. Предвид така очертаната нормативна уредба, регламентираща охраната на висшия интерес на детето на международно, европейско и вътрешно ниво, приложена и тълкувана в контекста на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че висшият интерес на децата П. Джалал и Л. Джалал не е взет предвид нито от страна на административния орган при издаването на атакувания пред първата инстанция административен акт, нито от административния съд в развилото се първоинстанционно производство. Приобщените по делото доказателства и формулираните от първостепенния съд мотиви в атакувания съдебен акт сочат, че предвидените в чл. 15 ЗЗкД изисквания във връзка с чл. 6а ЗУБ са спазени само формално и без в действителност най-добрият интерес на двете деца да е преценен задълбочено, а оттам и правилно, от съда съобразно конкретните, установени по делото, факти и предвидените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии. Ето защо воден от съображението за първостепенното значение на висшия интерес на децата и противно на постановеното от първостепенния съд в атакуваното решение, съдебният състав, приема, че по отношение на двете малолетни лица, търсещи закрила, и тяхната майка е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, според който хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. Съставът не споделя мотивите на административния орган, възприети и от първостепенния съд, че причините за напускане на страната на произход са лични и от икономически характер. Предвид разпоредбата на чл. 220 АПК, при приетите за достоверни от административния съд данни относно получаваните от касационната жалбоподателка заплахи за убийство и за отвличане на детето й П. Джалал в държавата им по произход и невъзможността й да потърси адекватна защита от властите в Ирак, както и безспорната според състава установеност по делото относно неспокойната актуална ситуация в тази държава и по-специално в района на гр. Сулеймания, няма как законосъобразно да се приеме, че от най-добър интерес на двете малолетни лица, допринасящ за тяхното благоденствие, е те да бъдат върнати в страната им произход, в която предвид съществуващия вътрешен конфликт биха били изложени на реален риск за живота си поради получаваните от тяхната майка директни заплахи за живота и сигурността им. Успоредно с отправяните към майката сериозни заплахи, по делото са налице и данни относно неспокойната ситуация в Ирак и по-конкретно в района на гр. Сулеймания. Видно от представените пред първостепенния съд три броя справки от 2021 г. и 2019 г. в района на провинция Сулеймания през 2018 г. са регистрирани 26 свързани със сигурността инцидента, довели до 45 смъртни случая на цивилни, а в периода 01.01.2019 г.31.07.2020 г. 39 инцидента, свързани със сигурността, повечето от които експлозии и/или дистанционни взривове. От представената справка от 2019 г. за състоянието на гр. Сулеймания пък се установява, че към датата на напускане на страната им по произход - през декември 2018 г. е съобщено за мащабни масови протести, избухнали в И. Кюрдистан в районите Сулеймания, Коя, Халабджа, Рания, Койсинжак и Кифри, при които са атакувани обществени сгради и партийни офиси, като специално в гр. Сулеймания са подпалени 5 офиса на политически партии, при което са ранени протестиращи. Освен това и в двете справки от 2021 г. се съдържат данни, основани на информация от международните медии за влошената вътрешна обстановка в Ирак, ноторно известни и към настоящия момент, опровергани единствено от посочения в справките от 2021 г. материал, качен на уебсайта на Американския университет в Кюрдистан. В тази връзка следва да се посочи, че според 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата /за закрила/ общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя, като за тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на ООН и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. По делото липсват данни за получена такава информация от посочените източници. Противно на застъпеното от първостепенния съд разбиране, настоящият състав счита, че в Ирак и по-специално в гр. Сулеймания налице данни за вътрешен въоръжен конфликт. За да формира горния извод въз основа на приобщените по делото доказателства, съдебният състав съобрази решение от 30.01.2014 г. на Съда на ЕС, постановено по дело С-285/12, според което съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Данни в тази насока са налични в представените справки по делото. Наред с горното, съставът приема за неправилни мотивите на административния съд, според които вероятно в Р България децата биха имали по-голяма доза спокойствие, но същото съизмеримо на фона на необходимостта от социална и етническа адаптация е неоправдано, както и че ако останат е по-вероятно да станат обект на същото социално неравенство и несправедливост, включително ако тук се поставят в идентична ситуация. Посочените мотиви не са обусловени от конкретните данни по делото, разгледани и обсъдени през призмата на водещия императив за най-добрия интерес на детето. Дължимата от съда охрана на висшия интерес на търсещите закрила малолетни деца и тяхната майка налага предоставянето на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ при отчитане на предвидените в § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии във връзка с чл. 6а ЗУБ. Още повече, като се съобрази, че децата се намират в Р България вече повече от 3 години, придружени са от своите родители и са адаптирани към начина на живот в страната ни, че по-големият син на касационната жалбоподателка към момента на напускане на страната си по произход е на възраст приблизително 3 г. и 10 месеца, както и че малолетният Л. Джалал е роден в Турция, при влизането си в България няма навършени и два месеца и съответно никога не е посещавал Ирак. Общоизвестен факт е че през първите години от своето развитие, на възраст до около 3 години /именно възрастта на напускане на страната по произход от по-големия син на касаторката и актуална възраст на по-малкия й син/, децата се асоциират изключително и само със своите родители и по-конкретно със своята майка, като възприятието им за света се изчерпва, на този етап от развитието им, с образа на тяхната майка. По делото е установено, че търсещите закрила малолетни лица пребивават на територията на страната ни и с двамата си родители, като не са налице данни по отношение на бащата да е издадена заповед за извеждането му от страната. В този ред на мисли и противно на изложените от първостепенния съд мотиви, съставът приема за бланкетни мотивите на административния орган, свързани с изготвените в административното производство социални доклади, изцяло възпроизведени и в представения по делото едва ден преди проведеното открито заседание социален доклад, изготвен от директора на Дирекция Социално подпомагане-Оборище. Съдържащите се в посочените социални доклади заключения са лишени от индивидуализация и конкретика с оглед личността на търсещите закрила малолетни лица и по-специално с тяхната възраст, като същите съдържат общи и принципни констатации, относими към всяко едно дете без оглед на неговата история, възраст, произход и други личностни характеристики. В обобщение на всичко изложено до тук и като прецени висшия интерес на малолетните деца П. Джалал и Л. Джалал през призмата на фактическата установеност по делото съобразно приложимата международна, европейска и национална нормативна уредба, регламентирана по-специално в чл. 6а ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗкД, съставът приема, че най-добрият интерес на търсещите закрила деца предполага молбата им за получаване на закрила да бъде уважена при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, като им бъде предоставен хуманитарен статут. Висшият интерес на двете малолетни лица предполага още те да не бъдат разделяни от тяхната майка, на която също при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, което налага неговата отмяна. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна следва да бъде постановено друго решение, с което атакуваното решение 2620/23.08.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила, подадена от Н. Мохамад, лично и в качеството й на законен представител на двете й малолетни деца, при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно чл. 173, ал. 2 АПК. Предвид служебно установения от състава дълъг период от време, изтекъл от подаването на процесната молба за закрила до настоящия момент и изискването за бързина, въведено в съображение 18 от Преамбюла на Директива 2013/32, съставът счита за необходимо да отбележи, че по аргумент на чл. 85, ал. 5 ЗУБ след връщане на преписката административният орган е длъжен да вземе ново решение във възможно най-кратък срок, при всички случаи не по-дълъг от три месеца от постановяване на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,