Решение № 2565 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2013 г.

ВАСIV отделение24.02.2014 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3542 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 1894/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 24 състав. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, да заплати на Латинка Иванова Капелова от с. Ореш, община Свищов, разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2565 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Тихомир Ламбев, против решение № 3542 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 1894/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 24 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-040-6500/2924 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от получаване на преписката. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания, като излага, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, съгласно която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато установи, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Излага, че са установени наддекларирани площи, чието процентно отношение спрямо допустимите за подпомагане площи е между 3 % и 20 % по СЕПП, поради и което законосъобразно е отказано пълно финансиране съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Излага, че са неправилни изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид на това, че по заявлението на земеделския стопанин са извършени кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за заявените от него площи в СИЗП, поради и което не е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. Смята, че са неправилни изводите на съда, че базата данни за "слоя" не е задължителна за РА и е следвало да се извършат допълнителни проверки. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - Латинка Иванова Капелова от с. Ореш, община Свищов, чрез пълномощник адв. Евгения Йончева, с писмени бележки и в съдебно заседание чрез адв. Ковачева, оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че обжалваното решение е правилно, предвид на това, че с уведомителното писмо на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 (стопанисване на площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от с. з.) и т. 4 (площи, които не се стопанисват) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) административният орган е отказал подпомагане по СЕПП, но от уведомителното писмо и от таблиците към него, не може да се установи за кои площи кое обстоятелство е налице по посочените точки на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и не са индивидуализирани площите отказани за подпомагане по съответните точки и защо са приети за недопустими за подпомагане на тези основания. Смята, че не са изложени фактически обстоятелства (мотиви) в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за издаването на уведомителното писмо, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяната на акта като незаконосъобразен. Излага, че при съдебното оспорване административният съд правилно е констатирал, че уведомителното писмо е издадено и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, като административния орган не е събирал доказателства по отношение на посочените в тези разпоредби критерии за подпомагане на постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, както и на допустими за подпомагане линейни елементи на заобикалящата среда (зелени плетове, дървесни пояси, синори и др.). Съответно да ги съпостави с констатациите и да направи извод дали конкретно заявените площите отговарят на условията за подпомагане или не подлежат на подпомагане. Излага, че правилно е констатирано от съда и нарушаване на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, след като не е извършена допълнителна подходяща проверка, респ. проверка на място при приетото от административния орган наличие на нередности изключващи подпомагането. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3542 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 1894/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 24 състав, по жалба на Латинка Иванова Капелова е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-040-6500/2924 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от получаване на преписката, както и е осъден ДФ "Земеделие", РА, да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 360,00 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, както и обжалваният административен акт е постановен при нарушения на материалния закон Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/10.03.2010 г.). Съдът е приел, че при извършените кръстосани проверки са установени нередности, без да се посочат какви и ДФЗ, РА не е изпълнила изискването по чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. за извършване на допълнителни проверки. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като с посочването в УП, че не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП, органа не е изпълнил изискването на АПК да посочи в какво се състоят тези изисквания и кое от тях е нарушено, както и да посочи фактически основания за отказа. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че със Заявление за подпомагане 2010 г. от 06.04.2010 г. Латинка Иванова Капелова е кандидатствала за подпомагане за кампания 2010 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) с 69,72 ха, представляващи 3 БЗС и по Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1). След извършена административна проверка по заявлението с процесното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане за 2010 г. на жалбоподателката, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в две от заявените БЗС-та за сума в размер на 12754.96 лева по СЕПП. Към уведомителното писмо са приложени таблици, с които е представен начинът на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ по СЕПП в размер от 6.13 ха за 2 БЗС: 53672-5-2-3 и 53672-5-1-2, както и в отделна таблица, определяща размера на финансовото подпомагане по СЕПП като е оторизираната сума /в лева/ - 9390.59 лева. С уведомително писмо е отказано на лицето финансово подпомагане по СЕПП в размер на 12754.96 лева в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., тъй като разликата между недопустима и установена площ надвишава 3 %, като в табличен вид са описани декларираните БЗС, установената площ за 2 БЗС в ха и недопустимата площ в ха. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане Латинка Иванова Капелова е оспорила уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която са анализирани заявените от земеделския стопанин БЗС-та и са посочени причините, поради които е отчетена недопустима площ. Вещото лице е констатирало, че в БЗС 53672-5-2-3 са установени участъци със наличие на дървесна растителност и полски път, което представлява неподдържана площ в добро земеделско състояние, а в БЗС 53672-5-1-2 са установени участъци с наличие на храстовидна растителност, което представлява неподдържана площ в добро земеделско състояние. С експертизата е посочено, че по отношение на двете БЗС недопустимата площ е определена чрез извършените административни проверки, както и че представлява неподдържана площ съгласно Наредба № 5/10.03.2010 г. В заключението е посочено, че окончателната ортофотокарта със пълно аерозаснемане е изготвено през 2011 г. а приетият слой "Площи, подходящи за подпомагане" е предаден на ДФЗ с писмо вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. и на базата на него е осъществена проверката за допустимост на декларираните от кандидата площ за кампания 2010 г. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, поради това, че с него се сочат фактически основания за издаване на оспореното писмо, каквито обаче в него не се съдържат. Съдът е приел, че с уведомително писмо не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане съответно по т. 1 и т. 4 на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, които са посочени като правни основания за отказа за подпомагане. Също така съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не е мотивирано и не може да установи дали действително са налице основанията за отказ по посочените точки, тъй като от представената административна преписка - уведомителното писмо и от таблиците по него, не може да се установи за кои площи кое обстоятелство по посочените точки следва да се изследва. Отделно от това съдът е констатирал и нарушение на материално- правни разпоредби по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, тъй като в административното производство не са изследвани обстоятелствата, свързани с допустимостта на площите, посочени от земеделския стопанин като пасища. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с изводите на съда, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В касационната жалба се съдържа изложение относно приложимата нормативна уредба относно условията и реда за подпомагане на земеделските стопани, извършване на административни проверки, създаване и поддържане на ИСАК, значението на "допустимия слой" при одобряване или отказ на финансово подпомагане. В случая не се спори по правната регламентация по Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, както и Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, които са относими към преценката за спазване на материалноправните разпоредби при формиране на отказа на административния орган за подпомагане, а оспорването е по отношение спазването на административните правила, определени в посочените актове от започване на административното производство до издаване на административния акт за подпомагане или отказ от подпомагане по отделните схеми. Административното производство започва по заявление от земеделския стопанин като за целите на финансовото подпомагане следва да му бъде предоставена подходяща графична информация относно площите, попадащи в допустимия слой и по който се извършва от него "верифициране". Заявлението за кандидатстване се базира на площите в допустимия слой, определени през предходната година - чл. 10, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложима редакция - ДВ, бр. 51 от 05.07.2011 г.), въз основа и на който при извършване на административните проверки се определят установените и наддекларирани площи. Неоснователно е възражението на касатора, че след като въз основа на извършените административни проверки е установена наддекларирана площ по ИСАК, няма задължение за извършване на проверки на място. В случая не се отнася до подобно задължение, а за предоставяне на възможност на кандидата, след като е настъпила промяна в обстоятелствата (на допустимия слой), при които са декларирани площите, да даде възможност за становище във връзка с одобрения нов слой. Видно от заключението на СТЕ окончателната ортофотокарта с пълно аерозаснемане е изготвено през 2011 г. а приетият слой "Площи, подходящи за подпомагане" е предаден на ДФЗ с писмо вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. и на базата на него е осъществена проверката за допустимост на декларираните от кандидата площ за кампания 2010 г. В случая кандидатът за подпомагане е заявил площи за подпомагане въз основа на специализиран слой, който е различен от окончателния слой, по който са извършвани всички административни проверки за плащания за кампания 2010 г., като едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделския производител и на база на променен слой е извършено установяване на недопустимите площи, без кандидатът да е уведомен за това в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. С уведомителното писмо административният орган е посочил правни основания за отказа за подпомагане - чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП, по които обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че не са изложени фактически обстоятелства и не е посочено по отношение на кои точно площи е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1, съответно към кои площи е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и не е посочено и защо, на базата на какви факти, се приема, че блоковете не са стопанисвани или кои са с площ по-малка от допустимата за подпомагане. Правилно в тази връзка съдът не е кредитирал заключението на СТЕ, след като с него се излагат фактически основания и материалноправни основания за недопустимост на площите за подпомагане, поради несъответствието им с изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., но такива, каквито не са отразени от административния орган в оспорения административен акт. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че в случая при определяне на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които се прилага чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП. Административният орган следва да посочи за всеки БЗС в какво се изразява "недопустимата площ" при съобразяване на данните от специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, въз основа на актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година. В случая следва да се има предвид, че е използван специализиран слой от следващ период на установяване на допустимите площи, което е в нарушение на изискванията на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. В тази връзка следва да се отбележи, че с изменението на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (ДВ, бр. 101 от 2012 г.) е въведена процедура за одобряване на специализиран слой, по който се извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и се приемат заявления за подпомагане през следващата година, като тези изисквания следва да бъдат съобразени от административния орган при новото произнасяне съгласно дадените от съда указания. При тези данни правилно съдът е приел, че земеделският стопанин е бил лишен от възможността за защита във фазата на административното производство, респ. не е могъл установи допустимостта на площите за подпомагане, а административният орган не е съобразил вида на заявените площи (култура код - затревени площи/мери и пасища) в съответствие с изискванията на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. С оглед на изложеното съдът приема, че правилно административният съд е отменил оспорения административен акт предвид установените нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. и чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 1 от ЗПЗП. След връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания по установяване на допустимите площи за БЗС на кандидата за съответната кампания, както и прилагане на относимите материалноправни разпоредби по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, следва в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК да бъдат присъдени разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" да заплати на Латинка Иванова Капелова, разноски за настоящата инстанция в размер на 300,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2014 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

3