Решение № 11727 от 16.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Тодоров от гр. София срещу Решение 6761 от 17.11.2021 г. по адм. дело 5968/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие рег. 230000-7389 от 25.05.2021 г., издаден от началника на Шесто районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (06 РУ СДВР). Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. Твърди се, че този извод е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускане на доказателствено искане на жалбоподателя за разпит на свидетел. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на 06 РУ - СДВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. Тодоров срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие рег. 230000-7389 от 25.05.2021 г., издаден от началника на 06 РУ - СДВР. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът е заключил, че по делото е установено съществуването на възприетото в оспорения отказ материалноправно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ българските граждани подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. Съгласно чл. 76, ал. 3 ЗОБВВПИ в заявлението следва да се посочи: 1. начин на придобиване; 2. име и адрес на наследодателя или прехвърлителя; 3. основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна; 4. видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Независимо от това дали става въпрос за производство за издаване на разрешение, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ, или за такова по реда на чл. 77, ал. 2 от с. з. - придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В тази връзка, неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на отказа, тъй като лицето вече притежавало разрешение за употреба на ловно оръжие, доколкото основателната причина за издаване на притежаването от заявителя разрешително е доказаната пред органа необходимост - ловни цели. Същата е неотносима към производството по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е приел, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Изложените доводи във връзка с дейността на Г. Тодоров в качеството му на управител и собственик на търговско дружество са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая недопускането на разпит на свидетел не е довело до постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Евентуалното уважаване на направеното от жалбоподателя доказателствено искане не би променило изхода на делото. Изводите и констатациите на административния орган не биха могли да бъдат опровергани чрез свидетелски показания, доколкото същите касаят правната квалификация на изложените от самия жалбоподател факти и приложимото към тях право. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,