Решение № 14723 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2009 г.

Решение № 14723 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК, чрез проц. представител ю. к. Десислава Кармине против Решение № 308/07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 222/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд, Административно отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в срок от ответника Искрен Станчев Иванов, чрез проц. му представител адв. Силвия Зеленкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Искрен Станчев против Заповед № ДК-09-1-00-003/04.01.2007 г. на началника на отдел "ТСК-Черноморие" Варна, с която е наредено спиране на изпълнението на строеж "басейн", изпълнен в източната част на УПИ V-1750, кв. 10 по ПП на ПЗР на Приморска зона Варна поради нарушение на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и липса на строителни книжа. Съдът е отменил Заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че процесният басейн не представлява допълващо застрояване, регулирано с чл. 41, ал. 1 ЗУТ, който законов текст урежда само спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки, което не включва басейни и че последните са уредени в чл. 47 ал. 2 ЗУТ, която разпоредба изключвала изискването за съответствие с ПУП, а само с техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от три метра от границите на имота. Постановеното решение е правилно като резултат, но на по-различни основания. Обектът "басейн", предмет на оспорената Заповед е предвиден и разрешен в приложените по делото като доказателства строителни книжа и отговаря на изискванията за него, визирани в ЗУТ. Строителното разрешение (чл. 148 ЗУТ) се издава въз основа на одобрен технически или инвестиционен проект или заедно с одобряването на инвестиционния проект. Идейният проект е част, фаза (чл. 139 ЗУТ) от инвестиционния проект. Преди да бъде издадено строителното разрешение се извършват необходимите за това проверки и съгласувания касаещи законосъобразност и това е едно от основанията за прогласената стабилност на влязлото в сила СР в чл. 156 ЗУТ. По аргумент на чл. 216, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗУТ, който законов текст предвижда, че разрешението за строеж подлежи на обжалване заедно с одобрения инвестиционен проект, може да бъде направен единствено правилния извод, че инвестиционният проект е неразделна част от строителното разрешение. В настоящият казус процесният "басейн" е предмет на приложеното по делото като доказателство РС № 181/7.12.2004 г., където е описан в обяснителната записка към идейния проект. Досежно касационния довод за несъответствие с ПУП във връзка с разсъжденията допълващо застрояване ли е или не басейнът. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Евентуална колизия между тази цел и целите на конкретния ПУП, предмет на защита от чл. 225, ал. 2 т. 1 ЗУТ, не може да бъде решавана чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните там интереси. Решението трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми като даденият приоритет да е в зависимост от тежестта на несъответствието. В настоящият случай следва да се отбележи и обстоятелството, че не е безспорно налице несъответствие с ПУП, тъй като е приложена Виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ, касаеща допускане на изработване на инвестиционния проект за целия обект при спазване на градоустройствените показатели по ПРЗ. Когато визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ изменя или допълва плана за застрояване, тя става част от него. Предвид гореизложеното правилният извод е, че не са налице изложените в обжалваната Заповед нарушения на закона, което само по себе си я прави незаконосъобразна и подлежаща на отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав