Решение № 13695 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2009 г.

Решение № 13695 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "УНИБЕТ" ООД представлявано от управителя Емил Ценов срещу решението от 22.03.2009 г. по адм. дело № 0188/2006 г. на Софийски градски съд, III-"Е" състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Началника на ДНСК чрез представляващия го по делото юрисконсулт Асенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "УНИБЕТ" ООД представлявано от управителя Емил Ценов против заповед № РД-14-684 от 22.11.2005 г. на началника на ДНСК, която на основание чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и чл. 224, ал. 6 от ЗУТ са спрени всички видове строително-монтажни работи на строеж "Бетонов възел", находящ се в местността "Манастирски ливади - Изток" по плана на гр. София, определен е срок за освобождаването на обекта и е забранен достъпа до същия и захранването му с ел. енергия и вода. Съдът неправилно е приложил материалния закон. По делото пред Софийски градски съд към жалбата на "УНИБЕТ" ООД е приложено като писмено доказателство - разрешение за строеж № 171 от 9.11.2005 г. на главния архитект на район Триадица при СО, със съдържание - временно съоръжение - бетонов възел в УПИ-486, кв. 9, в местността "Манастирски ливади-изток" по плана на гр. София, издадено в полза на Емил Милев в качеството му на кмет на СО район "Триадица". Разрешението е издадено за временно съоръжение, определено като 6-та категория, съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ и чл. 147 от същия закон. Това разрешение не е оспорено от ответника. По делото няма данни това разрешение за временно съображение, което по време на издаването му предхожда оспорената заповед и което е известно на ДНСК да е отменено от същия административен орган по съответния ред. Тези данни налагат извода за неговата валидност и че то е произвело своето правно действие, поради което като относимо към предмета на настоящото административно производство не би могло да се пренебрегне, а следва да се обсъди наред с останалите доказателства. Представен е като доказателство и акт № 1111 от 18.03.2005 г. за частна общинска собственост на ПИ 486 от кв. 6а, 9 и 22 по плана на м. "Манастирски ливади-изток", с който общината се лигитимира като собственик на имота, като за съоръжението в същия общински имот е издадено цитираното разрешение за временното съоръжение. Установява се, че търговското дружество - жалбоподателя от една страна и СО Район "Триадица" от друга страна се намират в наемни правоотношения, с предмет на договора от 1.04.2005 г. сключен между двете страни - монтаж от наемателя "УНИБЕТ" ООД на временно съоръжение - бетонов възел в общинския имот. От изложеното в заповедта фактическо основание е видно, че във фазата на административното производство от "УНИБЕТ" ООД е постъпило възражение относно констативния протокол, послужил като основание за издаването на оспорената заповед. Това възражение не е взето предвид от административния орган при издаването на заповедта, с мотива че към възражението не са представени доказателства. Във връзка с това обстоятелство, Върховният административен съд приема следното: В чл. 36 от АПК е прогласен принципа на служебното начало в административното производство, който принцип е прогласен и последователно провеждан в целия кодекс - чл. 9 от АПК, като по силата на цитираната разпоредба, органът трябва да укаже на страните да представят необходимите доказателства, а ако са в трето лица следва да ги изиска от него. Непредставяне на доказателства, без това да е указано води не прилагане от страна на административния орган на служебното начало и до постановяване на административния акт при неизяснена фактическата обстановка. Само след събирането на относимите за конкретното административно производство доказателствата, тежестта за което е на административния орган, актът ще бъде издаден при изяснена фактическата обстановка и при правилно определени субекти в административното правоотношението и ако е налице такова правоотношение, даденият субект ще е страна по него и адресат на акта. В случая, това не е сторено, поради което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресат на заповедта е само "УНИБЕТ" ООД - наемателя, но не и собственика - СО, Район "Триадица" на имота, който е придобил и права съгласно разрешението за строеж № 171 от 9.11.2005 г. на главния архитект и на който с оспорената заповед реално са засегнати правата и законните интереси, поради което същият е следвало да бъде адресат на заповедта. Досежно тези обстоятелства са представени доказателства от жалбоподателя пред първоинстанционния съд към жалбата му, които не са оспорени от ответника по делото пред първоинстанционния съд - началника на ДНСК. Позовавайки се на представеното като доказателство и неоспорено от страните разрешение за строеж, назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Т. Дачева е дала заключение, което не е оспорено от страните и е прието от съда, но не е кредитирано. Установява се от заключението на вещото лице, че бетоновия възел по своя характеристика представлява съоръжение, което е временно такова и не е строеж по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, поради което е стигнал до необоснования извод за наличието на незаконен строеж, а не съоръжение с временен характер, поради което неправилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция преценява като правилно заключението на вещото лице, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд съпоставяйки обекта с нормите на Наредба № 3 за съдържанието, създаването и подържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от 28.04.2005 г., приема, че за "бетонов възел" няма предвидено самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, поради което не би могло да се приеме, че процесният бетонов възел е строеж по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ. Необосновано, игнорирайки този факт, съдът е приел, че обектът предмет на оспорената заповед е незаконен строеж. При така изложените обстоятелства се установява, че не са налице фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед за спиране на всички видове строително-монтажни работи на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ на основание чл. 224, ал. 6 от ЗУТ. Обсъдените относими за настоящото производство доказателства налагат извод различен от този до който е стигнал Софийски градски съд. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. В касационната жалба е направено искане от пълномощника на касатора за присъждане на деловодните разноски направени пред двете инстанции, без да е конкретизиран общият им размер. По това искане не е направено възражение от представляващия ответника - ДНСК. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за касатора, следва ответника ДНСК да заплати на "УНИБЕТ" ООД направените от него пред двете инстанции деловодни разноски, както следва: 50лв. държавна такса пред първоинстанционния съд, 25 лв. държавна такса пред настоящата инстанция и 100лв, внесен депозит за вещо лице. Няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение за договора за правна помощ, представен по делото в СГС. При тези данни дължимите деловодни разноски от ДНСК на "УНИБЕТ" ООД за двете инстанции са общо в размер на 175 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд