Решение № 705 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2008 г.

Решение № 705 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). И. С. М. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 304 от 8.02.2008 г. по гр.възз.д.№ 1540/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 05.07.2007 г. по гр. д. № 1497/2006 г. на Софийския градски съд по отхвърления иск за заплащане на обезщетение от 20 000 лв. на основание чл. 301 от ЗОВС във вр. с чл. 45 ЗЗД. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по см. на чл. 218б, б "в" ГПК (отм.). Подадена е и частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с която се иска отмяна на допълнително постановеното, по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в частта за разноските по делото. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответника по касация- Министерство на ф. като представител на Д., в съдебно заседание се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбата на И. М. е оставил в сила решението на първата инстанция, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на обезщетение по чл. 301, ал. 4 ЗОВСРБ. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на чл. 301, ал. 1 и ал. 3 от ЗОВС. С разпоредбата на чл. 301 ЗОВС е установено правилото, че за причинени на трети лица вреди от военнослужещ при или по повод на служебните му задължение, доколкото не е налице умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не отговаря спрямо третото лице, като Д. . е длъжна да обезщети третото лице за всички имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на Д. - чл. 301, ал. 3 ЗОВС може да бъде изключена "в останалите случаи на причинените от военнослужещият вреди на третите лица", когато претенцията следва да бъде разгледана по общия ред. Основателен е доводът на касатора М., че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил закона от гл.т. на хипотезите, в които Д. отговаря за поведението на служителите в армията и нейния личен състав. Нормата на чл. 301 ЗОВС действително следва да се тълкува ratio legis, в контекста на общите разпоредби на непозволеното увреждане - чл. 45-50 ЗЗД . Разпоредбата на чл. 301, ал. 1 ЗОВС, аналогично на чл. 49 ЗЗД, регламентира една обективна, безвиновна отговорност на Д. . за чужди действия- тези на военнослужещи. Д. . отговаря, както и възложителя на работа по см. на чл. 49 ЗЗД, за вреди, настъпили от определено поведение на военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните задължения, без умисъла за причиняване на вредите или извършено престъпление. Съдебното исково производство е образувано по иска на И. С. М., която претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от лице като военнослужещ в БА, като сита, че за поведение на същото и евентуално причинените по време на военната служба вреди на трети лица отговорност носи българската Държава. Вредите на И. М., изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено увреждане са резултата на ПТП на 5.05.2002 г. по вина на редник А. А., водач на товарен автомобил ЗИЛ с рег. № В 27154, собственост на под. 42080 с. М., който в нарушение правилата за движение по ЗДП е причинил телесни увреждания- лека телесна повреда - охлузвания, двустранно счупване на глезена -7-9 месеца и мобилизация, отключващ фактор на остеопороза, киста на костта на счупения крак. С влязло в сила Решение на Софийския военен съд по чл. 78а НК същият е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание глоба. Поради липса на качеството "застрахован" на редника А., застрахователната компания не е изплатила обезщетение, а заявеният иск по чл. 407 ТЗ (отм.) е отхвърлен от съдилищата, тъй като А. А. не е бил упълномощен за конкретния превоз да управлява военния товарен автомобил и вредите по повод настъпилото ПТП не се покриват от застраховката "гражданска отговорност". Установено е, че пътният лист е издаден на редник Т., а не на редник А. За да отхвърли иск, с обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 301, ал. 4 ЗОВС на Д. . може да бъде ангажирана само когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения и няма престъпления. Този правен извод е неправилен. Д. . не отговаря за вреди на трети лица само при точно изпълнение на служебните задължения, а отговаря по принцип за причинени вреди на трети лица от военнослужещи при или по повод на изпълнение на служебните задължения, с изключение на посочените основания, ако това е извършени с "умисъл или е престъпление". Законодателят не е формулирал изискване за точно изпълнение на служебните задължения с чл. 301, ал. 1 ЗОВС. В ал. 4 на цитираната норма, токова изискване има само с оглед на вътрешните отношение между военнослужещият- деликвент и Д. ., която отговаря за вредите и ги е обезщетила - по арг. на използвания в нормата израз "платеното от нея", с оглед на възможността за упражняване на регресни права спрямо прекия причинител на вредата. Решението е и необосновано. Съдът не е анализирал данните по Заповед № 083 от 26.09.2006 г. на Командира на поделение 42080 с. М., касаеща редник А. А., който към момента на деликта /процесното ПТП/ е зачислен като шофьор със зачислена техника- автомобил ЗИЛ 130 В с рег. № 27154, УАЗ 469 В № 02590 и УАЗ 452 В № 27 151, че при нарушаване правилата за движение е управлявал надлежно зачислен автомобил и е извършвал превоз в полза на поделението, при липсата на данни за отклонение от военна служба. Констатираните пороци на обжалваното решение, налагат неговата отмяна и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане, от друг състав по жалбата на И. М. При това разглеждане на делото наред с дадените указания по приложение на материалния закон, за да постанови законосъобразен съдебен акт, решаващият съд ще следва изясни от фактическа страна, от гл.т. изпълняваните от редник А. А. служебни задължения като военнослужещ, какво в конкретния случай следва да се разбира под законовия термин "при или по повод на изпълнение на служебните задължения ", като изследва въпросите: какви точно задължения е имал в рамките на изпълняваната военна служба редник А. А. и какъв дължимия резултат, в рамките на носената от него военна служба е изискван в поделението, в което е служил. С оглед основателността на касационната жалба, следва, че е основателна и подадената частна жалба в частта за разноските, тъй като последните завият изцяло от изхода на спора по същество, който се явява висящ по изложените по-горе съображения на настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия