Решение № 2202 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2013 г.

Решение № 2202 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Тодор Радков Ташев, в качеството му на управител на "КИ ТО ТРЕЙД" ООД със седалище в гр. Бургас срещу Решение № 880 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 391/2013 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и като доказателство се прилага копие от наказателно постановление № 1 от 21.01.2013 г.

В отговор на касационната жалба насрещната страна - Областният управител на област с административен център Бургас, чрез пълномощника си юрк. Н. Атанасова, депозира становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на "КИ ТО ТРЕЙД" ООД против Заповед № РД-09-8 от 08.02.2013 г. на Областния управител на област с административен център Бургас, с която на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено принудителното изземване на недвижим имот - изключителна държавна собственост - реална част от резерват "Ропотамо", представляващ пристан край моста на р. Ропотамо, местност "Калдъръм гечит" с прилежаща около него територия, находящ се в поземлен имот 58356.67.39.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че с договор за извършване на туристическа дейност "Разходка с лодка по река Ропотамо" от 01.07.2010 г., сключен между РИОСВ - Бургас, представлявана от директора, и търговското дружество, е предоставено и ползването на речния пристан. Съгласно чл. 3 от същия срокът на действие е "за три летни сезона" от датата на сключването му; краен срок за изпълнение на туристическата дейност - до 30.09.2012 г.; а действието му се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, без да е предвидена възможност за автоматично подновяване.

Установено е също, че след изтичането на срока на договора търговското дружество не е изпълнило задължението си да изнесе лодките, с които осъществява туристическата дейност извън границите на резерват "Ропотамо" (л. 135-136), след което директорът на РИОСВ-Бургас е сезирал областната администрация с писмо изх. № 32-00-38 от 12.12.2012 г., съдържащо искане за издаване на заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на недвижими имоти, държани без правно основание. С писмо изх. № 26-00-656 от 19.12.2012 г. (л. 126, л. 128), областният управител е уведомил дружеството по реда на чл. 26 от АПК за започнато административно производство за принудително изземване, по реда на чл. 80 от ЗДС на държаните от "КИ ТО ТРЕЙД" ООД без правно основание имоти - държавна собственост, като на осн. чл. 34, ал. 3 е била дадена възможност за възражения, искания и доказателства, които да обосноват държането.

В отговор - с възражение вх. № 26-00-656 (1) от 02.01.2013 г. (л. 124), управителят на "КИ ТО ТРЕЙД" ООД е поискал от административния орган да спре производството по издаване на заповедта; да даде допълнителен срок за представяне на доказателства и се е позовал на отсъствието на "валидно извършено уведомяване за прекратяването на договорните отношения", поради което счита че държи на годно правно основание имотите, предмет на спора. Посочил е също номера на жалби, подадени в Районна прокуратура - Бургас и сектор "Икономическа полиция" при ОД -Бургас на МВР, във връзка с провеждането на конкурси по отдаване под наем на два от процесиите имоти.

След преценка на събраните в хода на административното производство доказателства областният управител е издал Заповед № РД-09-8 от 08.02.2013 г.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна, а оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 80 от ЗДС в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Заповедта съответства и на целта на закона, тъй като се отнася до регулиране на обществени отношения, посочени в чл. 1 от приложимия ЗДС, а именно: управлението на имоти - държавна собственост.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за неспазване на изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като за започналото административно производство "КИ ТО ТРЕЙД" ООД е уведомено с писмо изх. № 26-00-656 от 19.12.2012 г.

За неоснователно е прието и възражението, че в процеса по издаване на административния акт областният управител не е разгледал "задълбочено" депозираното пред него възражение ведно с две допълнения, което е довело до издаване на порочен административен акт. В мотивите на самата заповедта изрично се посочва, че същата е издадена след като са подложени на преценка представените от участниците в административното производство доказателства, след което административният орган е приел, че не е настъпило изменение във фактическата и правна обстановка в смисъл, че процесният имот се държи без правно основание, тъй като възбудените полицейски и прокурорски проверки, както и образуваните в съдилищата съдебни производства са ирелевантни за спора.

Възражението, че описаният в процесната заповед имот не е достатъчно точно и ясно индивидуализиран и на практика не е ясно коя точно част от резерват "Ропотамо" и в какви граници следва да бъде иззета от дружеството жалбоподател също е прието от съда за неоснователно, тъй като в представената административна преписка (л. 139) се съдържа Заповед № 318 от 07.05.1992 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 16 и чл. 22 от Закона за защита на природата е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена неговата територия на 1000.7 ха. Заповедта съдържа изрично описание на териториите, които се включват в резервата. Отделно от това е прието, че жалбоподателят не е доказал, че ползва - срещу наемна цена, заплащана на държавата - повече от един речен пристан с прилежащите му площи в резервата "Ропотамо", поради което не е налице неяснота на административния акт в този смисъл. На трето място - в т. 3 на писмо рег. № 32-00-38 от 12.12.2012 г. (л. 130) Директорът на РИОСВ - Бургас подробно и точно е описал подлежащия на изземване недвижим имот - изключителна държавна собственост като: "Част от резерват "Ропотамо", представляващ пристана край моста на река Ропотамо, местност "Калдъръм гечит" и прилежаща около него територия, находящ се в поземлен имот с идентификатор 58356.67.39, отдел 480, подотдел 10 от землището на град Приморско, община Приморско, област Бургас. ". Тази индивидуализация е възпроизведена от областния управител в заповедта и в достатъчна степен конкретизира имота.

След като е обсъдил възраженията на страните във връзка с представените по делото доказателства съдът е извел извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимото материално право. Нормата на чл. 80 от ЗДС визира наличие на три кумулативни предпоставки, за издаване на заповед за изземване: 1. имотът, който подлежи на изземване да е държавна собственост; 2. същият да се държи без правно основание и 3. да е издадена по мотивирано искане на съответния ръководител на ведомство.

По отношение първата предпоставка страните не спорят - данни, за това, че процесния имот е изключителна държавна собственост се извеждат от съдържанието на заповед № 318 от 07.05.1992 г. на Министъра на околната среда и водите.

Безспорно е и наличието на мотивирано искане на съответния ръководител на ведомство - писмо изх. № 32-00-38 от 12.12.2012 г. на Директора на РИОСВ-Бургас.

Относно третата предпоставка съдът е приел, че търговското дружество не е доказало наличието на правно основание за държане на имота след изтичането на срока на договора и по-конкретно след 30.09.2012 г., който съгласно чл. 3 е и крайният срок на действие на този договор за туристическа дейност с предмет "Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо".

При тези мотиви съдът е приел жалбата за неоснователна.

Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

1. Неоснователно е възражението за необоснованост на съдебния акт. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

В конкретния случай действително се касае за договор за туристическа услуга, което е отбелязано изрично в чл. 1. По силата на този договор изпълнителят е приел да осъществява, от 01.07.2010 г. до 30.09.2012 г. в рамките на три летни сезона, туристическа дейност " ... с предмет "Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо", с цел популяризирането и създаването на условия за развитие на екотуризма в резервата". Правното основание за сключването на този договор е чл. 46, ал. 2 от специалния Закон за защитените територии - ЗЗТ (обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.) и чл. 44 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитени територии - изключителна държавна собственост (Правилника), а не Закона за държавната собственост. Страните са процедирали така именно защото договорената туристическа дейност ще се извършва на територията на резерват Ропотамо, който е със специален статут на защитена територия по смисъла на чл. 5, т. 1 от ЗЗТ (включен в списъка по Приложение № 2 на ЗЗТ под № 53) и изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ.

За да извършва дейността си изпълнителят ползва плавателни съдове (както това личи и от съдържанието на договора и приложеното към касационната жалба наказателно постановление), пристан и прилежащата му територия (както е посочено в раздел IV от договора), която също е част от резервата. Ето защо "държането", т. е. упражняването на фактическа власт върху частта от недвижимия имот и прилежащата му територия е било необходимо на изпълнителя за осъществяване на дейността му по чл. 58, ал. 1, т. 2, б. "в" от Правилника и в рамките на срока от 01.07.2010 г. до 30.09.2012 г. това държане е на годно правно основание - договор за извършване на туристическа дейност в резерват Ропотамо. С изтичането на посочения в чл. 3 срок и съгласно договореното между страните в чл. 34, след 30.09.2012 г. договорът автоматично се прекратява, а щом това е така - отпада автоматично и правното основание, на което имотът е бил държан, респ. възниква един от елементите на фактическия състав на чл. 80 от ЗДС.

1. Възражението по т. 2 от касационната жалба също е неоснователно. Съгласно чл. 39 от договора от 01.07.2010 г. "Всички спорове между страните се уреждат по взаимно съгласие, при невъзможност от споразумение спора се решава съгласно гражданските закони на страната". Страни по този договор са Директорът на РИОСВ - Бургас и "КИ ТО ТРЕЙД" ООД. Следователно, споровете между тях досежно "незаконосъобразното прекратяване на договора за предоставянето на туристическата услуга" и "откриването и провеждането на опорочена процедура за избор на нов изпълнител на тази услуга" следва да се решат съгласно гражданските закони на страната. Тези спорове за ирелевантни за процедурата по чл. 80 от ЗДС, тъй като страните изрично са заявили волята си действието на сключения от тях договор да е до 30.09.2012 г.

1. Неоснователно е възражението за неизяснена фактическа обстановка. Съдът правилно е установил фактите въз основа на събраните по делото доказателства, които е анализирал подробно. След като касаторът не отрича, че след изтичането на срока на договора плавателните му съдове (2 бр. лодки и 5 бр. катамарани) са се намирали на територията на резервата, за което му е наложена и административна санкция по реда на чл. 17 от ЗЗТ, то изводът на съда, че имотът - изключителна държавна собственост е държан без правно основание след 30.09.2012 г. е правилен.

1. По отношение индивидуализацията на имота, подлежащ на принудително изземване настоящият състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд, които не е нужно да бъдат повтаряни. Между впрочем имотът не е бил индивидуализиран и в договора от 01.07.2010 г., но изпълнителят не е възразил, нито страните са уточнявали впоследствие площ, граници и др. детайли.

При проверката на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намери, че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение