Решение № 9590 от 28.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българската народна банка против Решение 192/13.01.2022 г. по адм. дело 7333/2019 по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 4-ти състав, с което се уважават частично исковете, предявени от С. Ньотликс срещу Българска народна банка /БНБ/ за обезщетяване на понесените от него имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката. Касационната жалба на БНБ е срещу осъдителната част на решението, като се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и със задължителното тълкуване на практиката на Съда на Европейския съюз, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на исковете и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, включително и по отношение на присъдените разноски пред първоинстанционния съд Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът С. Ньотликс не депозира отговор на касационната жалба, въпреки дадената му от съда възможност и не се представлява в съдебно заседание. Не оспорва решението в отхвърлителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано Административен съд София-град е направил извод за основателност на исковата молба и е уважил последната. Счита, че правните изводи в решението се подкрепят от доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по предявени искове от С. Ньотликс, [номер], с постоянен адрес в гр.София, чрез адв. Р. Чемширов срещу , както следва: 1. На основание чл.1 ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 7 262,54 лв., претърпени в периода от 25.07.2014г. до 04.12.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба и 2. За законната лихва за забава върху главницата от 7 262,54 лв., в размер на 2 211,23 лева, за периода от 27.06.2016г. до предявяване на иска на 27.06.2019г. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Административният съд е осъдил Българска народна банка да заплати на С. Ньотликс обезщетение за имуществени вреди в размер на 4233,30 лв., претърпени в периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от 5 /пет/ работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното плащане. Отхвърлил е иска в частта за сумата над 4233,30 лв. до предявения размер от 7 262,54 лв. Осъдил е Българска народна банка да заплати на ищеца направените разноски по делото. За да уважи поддържаната искова претенция на С. Ньотликс, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че макар БНБ да не е административен орган, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. При упражняване на вменените ѝ от Закона за кредитните институция правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, тази банка осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкционни функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти не са равнопоставени. По-нататък съдът е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело С-571/16 на СЕС, съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката. Предвид т. 142, т. 143 и т. 146 от решението по дело С-571/2016 г. и доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане в случая не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди. Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. За да уважи предявените от С. Ньотликс искове частично, АССГ е приел, че за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и от следващият ден реално е започнал да търпи вреди вследствие забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 06.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.012012г. е сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители между ищеца и КТБ АД. Към този рамков договор впоследствие са сключени пет броя Анекс (77184/26.01.2012г.;78738/19.03.2012г.;114212/13.08.201Зг.; 121315/16.10.201Зг. и 17431/17.09.201Зг.) за разкриване на банкова сметка, единият от които е при условията на безсрочен депозит в лева, а останалите четири - при условията на преференциален безсрочен депозит в различни валути( евро и щатски долари). В табличен вид е посочен размерът на лихвите по петте депозита за периодите 20.06.2014г.-06.11.2014г. и 25.07.2014г.-04.12.2019г. посочено е, че за периода 27.06.2016г.-27.06.2019г. няма начислени лихви. Вземането на ищеца в общ размер на 7 929 758,91 лева е включено под 5964 в списъка по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД в несъстоятелност вземания. Изрично е посочено, че това вземане е формирано след изплащане на гарантираната по закон сума в размер на 196 000,00лв. Ищецът е включен в Първата частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД със сумата от 896 182,58 лв., платена на 18.11.2019г.; във Втората частична сметка - със сумата 686 757,23 лв., изплатена на 08.09.2020г.; в Четвъртата частична сметка - със сумата от 404 996,38 лв., платена на 13.04.2021 г. Съдът е преценил да намали присъдения размер на претендираната лихва, тъй като приема, че реално претърпяната от ищеца вреда е само разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозитите на ищеца, съобразно приетото заключение по ССчЕ. Видно от приетото заключение по ССчЕ, размерът на законната лихва за забава върху сумата от 196 000,00 лв. за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 5 733,82 лв. Начислената и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на 1 500,52 лв. Разликата между законната лихва и изплатената договорна лихва по депозита на ищеца за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014г. е в размер на 4 233,30 лв. Това според АССГ е реално претърпяната от ищеца вреда. Тази сума е присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 27.06.2019 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя по-голямата част от изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна. Видно от 20 юни 2014 г. директорите на КТБ уведомили БНБ, че към същата дата е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Решение 61/18.11.2014 г. УС на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Не е спорно между страните, че на 04.12.2016 г. на ищцата е изплатена сумата от 196 000 лева. С Решение 1443/3.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г. Обосновал е решението си със съображенията, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение подкрепени с доводи за принципна неоснователност на иска поради липсата на коя да е от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С- 571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр.44/2009г., в сила от 12.06.2009г. С измененията на ЗГВБ от 2010г. ДВ, бр.101/2010г., в сила от 31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. Неналичен депозит по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; -когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т.49, т.50 и т.51 и от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми . Едно от основните оплаквания в касационната жалба на БНБ се свежда до възражението, че към датата 30.06.2014г. /вероятно грешка в жалбата/ касационният жалбоподател - БНБ не се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и не може да отговаря за вреди от неспазване на срока за изплащане на гарантираните влогови. Доколкото пред административния съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които се разглеждат по процесуалния ред на глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение, то възражението се явява неоснователно. Основанията за това се откриват в решението по посоченото дело С-571/16 на СЕС, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС и се открива в следното: "като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията..." Що се отнася до наведените аргументи във връзка с решението по дело С-501/18 на СЕС, съдът намира текстовете, цитирани от касатора БНБ за извадени от контекста и в никакъв случай непротиворечащи на обоснованата от АССГ отговорност за вреди в настоящия случай. Не е спорно, че с решението си от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл.1, пар.3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл.1, пар.3, подточка i), ал.2 от Директивата. Тази разпоредба както е посочил и СЕС, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. В тази насока следва да се посочи,че с оглед принципа на примат на общностното над националното право, като не е взела решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Съдът по отношение на изчисления период изцяло възприема изводите в решението на АССГ, поради което не следва да ги преповтаря. Що се отнася до размера на лихвата и присъденото обезщетение настоящия състав намира, че неправилно АССГ е намалил размера на дължимото обезщетение. Настоящата касационна инстанция счита, че периодът, за който се дължи обезщетение във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение следва да е в размер на 5 624.38 лева. Възприетия от първоинстанционния съд размер и период е неправилен. Неправилно съдът е приел, че от размера на обезщетението следва да се приспадне начислената договорна лихва. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявен иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Въпреки изложеното и доколкото не е постъпила касационна жалба от С. Ньотликс, решението в тази му част е влязло в сила и не следва да бъде обект на касационен контрол и следва да бъде потвърдено. Изложеното до момента обосновава извода за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд - София-град като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат на страните. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение