Решение № 245 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г.

Решение № 245 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу Решение № 76 от 6 март 2015 г. по в. т. д. № 1471/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 търговски състав, в отменително-отхвърлителната част, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 28.9.2014 г. по т. д. № 151/2014 г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 57615,23 лв., представляваща цена на доставени 3887 бр. огушени патета по данъчна фактура № 190/9.12.2013 г. и на доставка на 349 бр. огушени патета по данъчна фактура № 191 от 21.12.2013 г., както и на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до размер на 121 лв. /разликата над уважения от Пловдивския апелативен съд размер 382 лв. до предявения размер 503 лв./. В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението по съображения за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на обективно съединените искове. В срока за отговор на жалбата по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С определение № 729 от 13.9.2016 г., постановено по настоящото търговско дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК материалноправен въпрос, значим за изхода на спора - КОГА СЕ СЧИТА ОСЪЩЕСТВЕНО ПЛАЩАНЕ, НАРЕДЕНО ПО БАНКОВ ПЪТ. В проведеното на 13.12.2016 г. открито съдебно заседание не се явяват представители на страните. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, заявените касационни основания и доводите на страните в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Предмет на спора пред Пловдивския окръжен съд са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД с цена съответно 86118,76 лв. и 2275,76 лв. След частично прекратяване на производството поради изменение на исковете по размер чрез намаляване на главницата със сумата 28502,81 лв. и на претенцията за мораторна лихва със сумата 1496 лв. поради признато от ищеца плащане в размер на 30 000 лв., осъществено на 30 януари 2014 г. по първата от процесните две фактури /№ 190 от 9.12.2013 г./, първоинстанционният съд е уважил исковете в неоттеглената им част - съответно за 57615,23 лв. дължима цена на огушени патета и за 779,76 лв. мораторна лихва върху главницата. За да отмени решението на Пловдивския окръжен съд и отхвърли иска по чл. 327 ТЗ за сумата 57 615,23 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД до размер на 121 лв., въззивният съд е приел, че към датата на депозиране на исковата молба в съда - 4 март 2014 г. - задълженията на ответника по процесните 2 бр. фактури са изцяло погасени, поради което претенцията за главницата е неоснователна, а дължимата обезвреда за забавено плащане цената на стоката по двете фактури до завеждане на делото възлиза на 382 лв. Искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 382 лв. Въззивният съд не се е произнесъл за разликата над 503 лв. до 779,76 лв. и заинтересованата страна не е поискала допълване на въззивното решение. По материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване. Формулираният от касатора правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд за отхвърляне на иска, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът е "Кога се счита за осъществено плащането, наредено по банков път". В редица решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието в съответствие с разпоредбата на чл. 305 ТЗ, че нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора /в тоя смисъл Решение № 12 от 25.02.2010 г. по т. д. № 181/2009 г. на Второ търговско отделение на ВКС, Решение № 239 от 21 юни 2013 г. на ВКС по т. д. № 188/2011 г. на Второ търговско отделение, Решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2010 г. на Второ търговско отделение и др./. С оглед даденото разрешение на материалноправния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, жалбата на [фирма] се явява основателна. По съществото на касационната жалба. За да отхвърли като неоснователен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 327 ТЗ след отмяна на първоинстанционното решение за уважаването му, Пловдивският апелативен съд е приел, че ищецът сам е препятствал възможността да получи наредено по банков път плащане от ответното дружество-купувач, с което процесното вземане би било изцяло погасено. Поради наложена обезпечителна марка от [фирма] - запор, сумата за погасяване на задължението на ответника към него е преведена по сметката на ЧСИ В. А.. Единствена причина за непостъпване на преведената на 6.02.2014 г. сума 56 483,52 лв. по банковата сметка на ищеца е налагането на недопустим запор при липса на конкретна обезпечителна нужда. Въпреки безспорно установеното по делото обстоятелство, че банковата сметка на ищцовото дружество не е заверена със сумата по преводното нареждане за кредитен превод на основание доплащане по фактури от 6.02.2014 г., въззивният съд приема, че вземането по двете фактури е изцяло погасено към момента на предявяване на иска. Решението е неправилно в обжалваната му част. В нарушение на чл. 305 ТЗ при незаверена сметка на кредитора въззивният съд е приел за завършено нареденото на 6.02.2014 г. трето плащане и с оглед на погасителния му ефект е отхвърлил иска като неоснователен. С отговора на исковата молба ответното дружество признава обстоятелството, че сумата 56 483,52 лв. не е постъпила по сметката на ищеца поради запорно съобщение на ЧСИ № 827 В. А. за наложена обезпечителна мярка - запор на вземания по банковите сметки на [фирма] в обезпечително производство по т. д. № 82/2014 г. на ПОС, инициирано от ищцовото дружество, признава и остатъчно задължение в размер на 59 118,04 лв. - непогасена част от цената на угоени домашни птици, фактурирани с процесните 2 бр. фактури на обща стойност 134 118,04 лв. Съгласно неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в. л. Т. Ш., фактурите с номера 190 и 191 съответно от 9.12.2013 г. и от 21.12.2013 г. са осчетоводени при ответното [фирма] и са отразени в дневника за покупки за м. декември 2013 г. С извършени плащания по сметката на [фирма] от 8 януари 2014 г. и от 30 януари 2014 г. - съответно в размер на 45 000 лв. и 30 000 лв. е погасено част от задължението. Процесното трето плащане в размер на 56 483,52 лв. по платежно нареждане от 6.2.2014 г. с получател [фирма] не е осъществено поради наложен запор като обезпечение на бъдещ иск на касатора. Полученото запорно съобщение на ЧСИ е възпрепятствало осчетоводяването на сумата, а на 28.02.2014 г. е нареден превод на сумата в размер на 56 570 лв. по сметката на ЧСИ В. А.. Безспорно е обстоятелството, че сумата не е постъпила в патримониума на ищеца, както и обстоятелството, че фактурираната стока е получена. С влязло в сила определение на Пловдивския окръжен съд, постановено в открито заседание на 18 юни 2014 г., поради частично оттегляне на исковете със съгласието на ответната страна производството по делото е прекратено за сумата 28502, 81 лв., представляваща част от главницата, както и за сумата 1496 лв., представляваща мораторна лихва. При описаната фактическа обстановка искът за неплатената част от цената на птиците е основателен и въззивното решение в отменително-отхвърлителната му част е неправилно. С оглед акцесорния характер на вземането за мораторна лихва и в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на законната лихва /Таблица № 2/ се явява основателна и претенцията за обезвреда в отхвърлената й част. Поради обстоятелството, че не се налага повтаряне на съдопроизводствените действия или извършване на нови такива, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат уважени. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение