Решение № 16698 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2011 г.

Решение № 16698 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Крумов Полихронов от гр. Бургас, подадена от пълномощника му адв. Каров, срещу решение № 536 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1685/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. Поддържа се, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложените съображения за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на ОД на МВР - Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с доводи, развити в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. С оглед предмета на касационната проверка по чл. 218 от АПК, съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и служебно валидността и съответствието му с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Йордан Полихронов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № 957 от 11.03.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Обжалваната заповед е издадена поради извършено от старши полицай Полихронов на 17.01.2010 г. около 04,30 ч. дисциплинарно нарушение. По повод на реализирано от него като водач на МПС пътно-транспортно произшествие е установено, че служителят е управлявал автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1.12 промила според извършената химическа експертиза на взетата кръвна проба. Административният орган е приел наличие на деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна, като е извършил подробна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон. Според настоящата инстанция обжалваното решение е правилно. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е счел, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдени са обясненията и възраженията на жалбоподателя и заинтересованите лица, като е изпълнена административната процедура по чл. 243 от ППЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон. Не е установено и твърдяното нарушение на двумесечния срок по чл. 225 от ЗМВР, като съдът подробно е мотивирал този свой правилен извод в решението си. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. Ето защо приложеното като доказателство решение № 90 от 08.10.2010 г. по НАХД № 222/2010 г. на РС - Поморие, с което наказателното постановление е отменено в частта относно наложеното наказание за управление на МПС след употреба на алкохол, не може да се приеме като единствено доказателство. В решението са посочени процесуални нарушения, довели до постановения правен резултат, но не е отречена изцяло употребата на алкохол, което всъщност е основанието за търсене на дисциплинарната отговорност на Полихронов. Неоснователни са доводите на касатора, че както административния орган, така и съдът не се е съобразил с допуснатите пропуски и нарушения при вземане и представяне на кръвната проба в лабораторията. Установяването на съдържанието на алкохол от водачи на МПС е уредена в ЗДвП и приложимата наредба, като тяхното съблюдаване е при преценката за реализиране на отговорността по ЗАНН. Както бе посочено по-горе в решението, в конкретния случай предмет на съдебен контрол е издаденият индивидуален административен акт - заповедта за дисциплинарно наказание. Освен това, по делото са налице и обяснения, включително и от касатора, установяващи консумацията на алкохол преди шофирането на автомобила и затова следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и не е необосновано. Прекратеното наказателно производство срещу служителя, като обвинението е касаело причинена средна телесна повреда при процесното ПТП, също е ирелевантно за настоящия спор. В заключение, под "уронване престижа на службата" следва да се разбира такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, което е установено от проведеното дисциплинарно производство. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква от полицейския служител да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си. Затова законосъобразно съдът, на основание събраните доказателства е приел за установено, че поведението на полицейския служител е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания не са налице, жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,