Решение № 3589 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 11522/19.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1681/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отметен ревизионен акт № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП СДО, с който на "Комплексен индустриален сервиз" ЕООД са определени задължения за осигурителни вноски за ДОО, за фонд ДЗПО, в универсален пенсионен фонд, за ДЗПО в професионален пенсионен фонд по реда на КСО и за здравно осигуряване по ЗЗО за периодите м.12.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г., м.12.2019 г., м.04.2020 г., м.08.2020 г. и м.12.2020 г. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, при съобразяване на обстоятелството на недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу ревизионния акт се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В процесния случай производството пред първоинстанционния съд се е развило и приключило с конституирането като страна по спора на заместник-директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, т.е. с участието на ненадлежна страна по спора. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че решението, с което е потвърден ревизионния акт е издадено от заместник-директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. Заместник-директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София е оправомощен със заповед № ЗЦУ-30-827 от 13 юни 2025 г. и заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 9 юни 2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да изпълнява при отсъствие на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София неговите функции. Както правилно се отбелязва в становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, посочените заповеди са описани на стр. 1 от решението на решаващия административен орган, приети са като доказателства по делото в открито съдебно заседание. В тази връзка и решението е издадено от заместник-директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София в качеството му на изпълняващ функциите и длъжността директор и решаващ административен орган. Решаващият орган е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. Неговото евентуално отсъствие не обуславя неприложимостта на чл. 159, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд несъмнено е следвало да съобрази и приложимостта на тълкувателно решение № 2 от 22 април 2004 г., съгласно което заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания, като върши това от името на замествания орган. Това установява, че страна в съдебното производство по обжалване на ревизионния акт е не заместващият, а заместваният орган. В процесния случай ответник по делото пред първоинстанционния съд е следвало да бъде директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде обезсилено, делото да бъде върнато на Административен съд Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 22, ал. 2 от АПК