Решение № 405 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2008 г.

Решение № 405 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 587 от 20.06.2008 г., постановено по адм. д. № 5971/2007 г. Административен съд София-град е отменил решение № РД-15-50/24.10.2007 г. на директора на НЗОК гр. София, с което на основание чл. 19, ал. 4, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 22, ал. 1, б. "В" от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета е отказано издаване на предварително разрешение за лечение в друга държава-членка на ЕС, заплащано от НЗОК (формуляр Е-112) на задължително здравноосигуреното лице Максим Ваньов Петков от гр. Грамада. Изпратил е преписката по молба вх. № 19-03-24/1.03.2007 г. на Максим Ваньов Петков на директора на НЗОК гр. София за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в 1-месечен срок от влизане на решението в сила. Осъдил е НЗОК да заплати на Максим Ваньов Петков разноски по делото в размер на 810 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от процесуалния представител на Националната здравноосигурителна каса с молба да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Дешкова, която моли касационната жалба да бъде уважена, представя писмена защита. Ответникът по делото Максим Ваньов Петков се представлява от баща си Ваньо Иванов и адв. Хараламбиев, които оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл. 188, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ГПК правилно в обжалваното решение е прието, че процесният административен акт е незаконосъобразен предвид разпоредбите на чл. 22, ал. 1 б. "в" и ал. 2 от Регламент ЕИО 1408/71 г., чл. 80а, чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗЗО, чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ и чл. 194, ал. 1, т. 1 НРД 2006 г. Обосновано е отбелязано, че от събраните доказателства се налага извод, че закупуването на необходимата апаратура е възможно, но е спорно дали ще се осъществи в обозримо бъдеще. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд коректно точно и безпристрастно е изложил мотиви за незаконосъобразността на отказа на директора на НЗОК-София за издаване на предварително разрешение за лечение в друга държава-членка на ЕС, заплащано от НЗОК (формуляр Е-112) на задължително здравноосигуреното лице Максим Ваньов Петков от гр. Грамада. От множеството писмени доказателства по делото безспорно се установява, че по отношение на Максим Петков са налице условията за лечението му в държава членка на Европейската общност чрез финансово подпомагане от страна на НЗОК. Съдът се е позовал на Регламент (ЕИО) № 1408/71 г. за прилагане на системите за обществено осигуряване на лица, работещи по трудово правоотношение, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в Общността и Регламент (ЕИО)574/72, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 г. Те са приети като задължителни за държавите-членки, в сила от 1.01.2007 г. и за тях има специални правила за приложението по чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Република Румъния в ЕС, поради което правилно са обсъдени от първоинстанционния съд като част от действащото право, пряко приложими на територията на страната. В мотивите на решението са изложени съображения, съответстващи на разпоредбите от международните директиви и на норми от вътрешното право. Основателно е прието от решаващия състав, че съгласно Регламент 1408/71 г. чл. 22, ал. 2 от Регламент 1408/71 г. НЗОК не е имала основание да откаже издаването на разрешението за лечение в чужбина, тъй като Максим Петков е задължително здравноосигурено лице и се ползва с всички права по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Видно от данните по медицинската документация, той страда от изключително рядко общо заболяване с диагноза Дистония (сегментна, идиопатична, цервико-торакална) и проведеното до момента лечение в България (хирургично и медикаментозно) не е дало желани резултати. Въпреки, че лечението на това заболяване е включено в клинична пътека № 200, касационният жалбоподател не оспорва факта, че в България няма осигурена необходимата апаратура за извършване на процесната операция за инплантиране на мозъчен стимулатор. А такава е в наличност за Университетската клиника за стереотексия и функционална неврохирургия в гр. Кьолн-ГФР, от където има съгласие за приемане на пациента. Административен съд гр. София подробно е изложил становище, че при изчерпани методи на лечение в България, въпреки извършените 13 операции и при невъзможност за точна прогноза за заболяването, неизключващо влошаване на състоянието, отказът за издаване на разрешение за лечение в чужбина е незаконосъобразен, противоречат на национални и общностни материалноправни норми и целта на закона за опазване здравето на българските граждани като висша, конституционно призната и нормативно защитена обществена ценност. Не е достатъчно включването на заболяването в КП № 200 и ангажимента от страна на Министерството на здравеопазването за осигуряването и предоставянето на българска неврохирургична клиника за извършване на интервенцията, след като това е свързано с изтичане на неопределен срок за доставка на апаратура. Безспорно лицето не може да получи в България адекватното лечение в рамките на обичайно необходимото време, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. Съдът подробно е изложил мотиви и във връзка с направените от административния орган възражения, свързани с правото на лечение в чужбина и финансовата обезпеченост на същото, като основание за приложението на чл. 22 от Регламент 1408/71 г., поради което настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено, като на ответника по касация на основания чл. 143, ал. 1 от АПК бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв. за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,