Решение № 15132 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2020 г.

Решение № 15132 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт П. Г., срещу решение № 2717/03.06.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 448/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С270-0044896/08.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за липса на мотиви относно избора на срока на разпореденото ограничение в правната сфера на адресата на акта. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация "Ади-Ан" ЕООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "Ади-Ан" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него магазин за форнети в гр. София, метростанция "Интер експо център" за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 21.12.2019 г. продажба стоки на стойност 1. 20 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 09. 15 ч. на 21.12.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и дневен финансов отчет с нулев оборот. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на покупка на стоки на стойност 1. 20 лева в 09. 15 часа на 21.12.2019 г. без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство. Отрекъл е релевантността за налагане на ПАМ на осъществяването на административнонаказателна отговорност за същото нарушение, както и на стойността на покупката.

Решаващите изводи на съда са за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил всеки от съдържащите се в съответната част на акта съображения на издателя му за срока на ПАМ, като е приел, че са бланкетни. Заключил е, че актът не съответства на целта на закона

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Изцяло споделени от касационния съдебен състав са изводите на административния съд квалифициране като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с превантивния характер на ПАМ, негативните последици от нарушението за фиска; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението; обоснованото предположение, че е една от целите на търговеца е отклонението от данъчно облагане; целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.

• Сочената вече еднократност на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават абсурда на намерението за преустановяване на лоши практики в обекта. Очевидно преустановяването на "лошите практики" се обвързва с прекратяването на дейността в обекта.

• Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена "нормална организация" за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на "организация".

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение