Решение № 1374 от 8.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 175, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба на в.и.д. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Е. Великова, срещу Решение 7/11.02.2022 г., постановено по адм. дело 440/2020 г. по описа на Административен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на касатора за извършване на поправка в диспозитива на Решение 5/11.03.2021 г., постановено по адм. дело 440/2020 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение касаторът оспорва решаващия извод на съда, според който с подадената молба се искало промяна волята на съда, а не отстраняване на грешка, допусната в пресмятането. Счита, че доколкото съдът е кредитирал изцяло заключението по назначената по делото експертиза, следва в диспозитива на решението да бъде отразено, че резултатът за данъчни период месец 12.2013 г. е в размер на 312,45 лв. за възстановяване. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде допусната поправка в диспозитива на основното решение. Ответникът Дарика 10 ООД, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: С Решение 5/11.03.2021 г., постановено по адм. дело 440/2020 г. по описа на Административен съд Русе, постановено в производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, съдът е отменил Ревизионен акт (РА) Р-03001819005175-091-001/20.03.2020 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА от 27.04.2020 г., потвърдени с Решение на Директора на Дирекция ОДОП от 25.06.2020 г., в частта, с която на Дарика 10 ООД са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчния период месец 12.2013 година. С ревизионния акт е установено, че за някои от продаваните от дружеството стоки са изписани като разход по-големи количества от действително продадените, като според приходната администрация данъчната им основа възлиза на 9 623,90 лв., съответно дължимият данък се равнява на 1 924,78 лева. В хода на ревизията е доказано, че дружеството е подало справка-декларация за м. 12.2013 г., съгласно която резултатът за периода е 1 406,71 лв. за възстановяване. С оглед това крайното определено задължение за ДДС с ревизионния акт е 518,07 лева главница (1 924,78 лв. 1 406,71 лв.). За да отмени акта в посочената част, съдът е съобразил заключенията по назначените основна и допълнителна счетоводни експертизи. Според вещото лице за част от артикулите има разлики между счетоводно описаните продажби и констатациите в ревизионния доклад, като след преизчисляване и обединяване на позиции, е установено, че правилната данъчна основа към м. 12.2013 г. е 5 471,28 лв. главница, съответно дължимият ДДС възлиза на 1 094,26 лв. (л. 45 и л. 86). Експертът е посочил още, че по този начин резултатът за периода е 312,45 лв. за възстановяване (л. 90 и л. 91). При съобразяване с експертизите, кредитирани и неоспорени от страните, съдът е достигнал до извод, че за м. 12.2013 г. ревизираното дружество не дължи суми за ДДС, поради което е отменил установените с ревизионния акт задължения. Основното решението е оставено в сила с Решение 11150/04.11.2021 г., постановено по адм. дело 4150/2021 г. по описа на ВАС. С молба от 14.12.2021 г. Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е поискал отстраняване на допусната фактическа грешка, като в диспозитива на Решение 5/11.03.2021 г. вместо отменя и в частта, в която е определено задължение за внасяне на ДДС за м. 10.2013 г. в размер на 518,07 лв. главница и 325,05 лв. лихви, да бъде постановено отменя и в частта, в която е определено допълнително задължение за ДДС върху продажби на стоки за м. декември 2013 г. в размер над 1 094,26 лв. до 1 924,78 лева. С оспорваното пред настоящата инстанция Решение 7/11.02.2022 г. съдът е приел, че молбата е неоснователна, тъй като изричната воля на съда е, че за м. 12.2013 г. дружеството няма задължения за ДДС. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Видно от стр. 11 от ревизионния акт установеното задължение за внасяне за периода м. 12.2013 г. е 518,07 лева. Тази сума е изчислена, след като е счетено, че данъчната основа на действително изписаните стоки е 9 623,90 лева. Съответно дължимият ДДС се равнява на 1 924,78 лева. За да бъде определена дължимата сума за довнасяне 518,07 лева, данъчните органи са извадили сумата 1 406,71 лева, която е обявена със справка декларация за месеца като сума, подлежаща на възстановяване. Заключенията по експертизите са установили, че сумата на изписаните стоки се равнява на 5 471,28 лв. главница, а не на 9 623,90 лв., съответно дължимият ДДС възлиза на 1 094,26 лева, а не на 1 924,78 лева. Експертът е посочил още, че дружеството за м. 12.2013 г. няма задължения за ДДС, като е отчел, че резултатът за периода е бил 1 406,71 лева за възстановяване. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, след преизчисленията на експертизите, резултатът за м. 12.2013 г. е 312,45 лева за възстановяване (1 406,71 лв. 1 094,26 лв.), т.е. ДДС не е дължим. С оглед изложеното, напълно неоснователно и превратно с подадената касационна жалба се иска допускане на поправка на ОФГ в диспозитива на решението, като ревизионният акт се отмени за сумата над 1 094,26 лева до 1 924,78 лева. На първо място, определената с разпоредителната част на ревизионния акт сума, потвърдена с решението на Директора, е 518,07 лева, като е приспадната декларираната сума за възстановяване в размер на 1 406,71 лева, а не 1 924,78 лева, т.е. с административния акт органът е признал подлежащата на възстановяване сума, а от съда се иска отмяна на първоначално установения ДДС без приспадане на сумата 1 406,71 лева. Второ, доколкото в ревизионния акт са определени суми за ефективно внасяне, при допускане на поправка на ОФГ в диспозитива отменя и в частта, в която е определено допълнително задължение за ДДС върху продажби на стоки за м. декември 2013 г. в размер над 1 094,26 лева до 1 924,78 лева" би се създало погрешно впечатление, че дружеството има задължения за периода, каквато не е волята на съда. С оглед изложеното решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,