Решение № 2021 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2008 г.
ВАСII отделение13.02.2009 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.06.2008 г. постановено по адм. д. № 40/2007 г., както и определението от 10.07.2008 г. по същото д. на Кюстендилския административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2021 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение от 19.06.2008 г. постановено по адм. д. № 40/2007 г., Кюстендилският административен съд отхвърлил жалбата на Петър Великов Макенджиев от гр. Кюстендил срещу заповед № РД - 14-57/9.02.2007 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж " едноетажна сграда с носеща метална конструкция", находяща се в кв. 256 а по плана на централна градска част на гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 105 като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Петър Велков от гр. Кюстендил с наведени оплаквания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба срещу определението от 10.07.2008 г. по същото дело от Петър Великов, с което жалбоподателя е осъден да заплати на ОД " Пожарна безопасност и защита" на населението гр. Кюстендил направените по делото разноски в размер на 7200 лв. Наведен е довод за незаконосъобразност. Ответникът Община- Кюстендил изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и неправилност на решението. Ответникът ОДПБЗН изразява становище за законосъобразност на решението е предлага да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, но е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. При пълната преценка на доказателствата по делото са направени обосновани изводи за наличие на незаконен строеж констатиран с констативни актове № 153 и 154/29.12.2006 г. и приложен констативен протокол № 371/2006 г., представляващ " едноетажна сграда с носеща метална конструкция " реализирана върху съществуваща бетонова площадка на мястото на закупени три броя метални павилиони, които е установено, че са демонтирани. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за обекта, предмет на заповедта, че не е преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, за който липсват изискуемите се одобрени строителни книжа и несъответстващ на предвижданията на действащия подробен устройствен план за имота, който е разположен в контактната зона на арихитектурен паметник- джамия "Фетих Мехмед" отреден за зелени площи. При така възприетата фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване с касационната жалба в това отношение е неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушение. Съдът е извършил цялостна преценка за законосъобразност в съответствие с разпоредбите на чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 от ГПК и е постановил решението въз основа на установените по делото обстоятелства и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК същото следва да се остави в сила. Съобразно изходът на делото определението на съда, с което са присъдени допълнително разноски в размер на 720. 00 лв направени от ответника ОДПБЗН гр. Кюстендил е законосъобразно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.