Решение № 143а от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3118/2014 г.

Решение № 143а от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3118/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 179 от 30.06.2014 г. по т. д. № 197/2014 г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение № 78 от 15.01.2014 г. по т. д. № 652/2013 г. на Окръжен съд - Варна за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 30 258 лв., представляваща договорна неустойка за забава по чл. 21, ал. 1 от сключен на 19.01.2010 г. договор. С определение № 267 от 21.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване поради вероятност за недопустимост на атакувания въззивен съдебен акт. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяна на решението. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за неприложимост на чл. 292 ТЗ и за недоказаност на хипотезата на чл. 301 ТЗ. Счита, че тези изводи са и необосновани, предвид събраните по делото доказателства. Според касатора решението е неправилно и в резултат на допуснато нарушение на чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като ответникът не е оспорвал действителността на изявленията на болницата и не се е противопоставял на получаването на заявките по договора за периодична доставка на лекарствени продукти по факса, на който са изпращани, а напротив, отговорил е с отказ на някои от тези заявки. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, с присъждане на разноски. Ответникът по касация [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници адвокат Методи Б. и адвокат Е. Т., счита жалбата за неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са развити в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 28.10.2015 г., с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че страните по спора са били обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка на лекарствени продукти за нуждите на [фирма], по който е уговорен отлагателен срок за плащане - до 366 дни, след представяне на определени документи. Съобразявайки договореното между страните и тълкувайки договора, решаващият състав е счел, че изискуемостта на задължението на доставчика [фирма] зависи от фактически достигнала до адресата заявка по един от уговорените начини, вкл. и по посочения в договора факс, на който е следвало да се извършат заявките/с оглед предвидения кратък срок от 5 астрономически часа за доставка на заявените лекарствени продукти/. След преценка на доказателствения материал по делото е изразено становище, че направените заявки от болницата са изпращани на факс /052/72 68 21/, формално непосочен в процесния договор, но предоставен на [фирма] от служител на [фирма], ползващ се за исковия период от последното дружество и вписан в информационната част на някои от издадените от него фактури, но това не може да доведе до извод, че заявките са направени по надлежния, уговорен между страните ред и начин, а от друга страна не би могло да се счете, че е налице изменение на договора. Предоставянето на факс от служител на доставчика не води до изменение на договора, поради липса на представителна власт на това лице, поради което е счетена за недоказана хипотезата на чл. 301 ТЗ. За неприложима е приета разпоредбата на чл. 292 ТЗ, тъй като заявките не са достигнали до представляващия търговеца, а до един от неговите офиси. По тези съображения съдебният състав на Апелативен съд - В. е приел, че задължението на доставчика не е станало изискуемо, поради което не може да се говори за неточно изпълнение по време. С оглед на този извод, не са преценявани останалите предпоставки за основателност на предявения иск, както и възраженията за неизпълнен договор и за прихващане. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът - [фирма] твърди неизпълнение на задълженията на ответното дружество [фирма] по сключен на 19.01.2010 г. договор за периодична доставка на лекарствени продукти. Ищцовото дружество поддържа, че от началото на м. април 2010 г. ответникът е започнал да отказва доставката на някои от заявените лекарства, а впоследствие е преустановил всякакви доставки по договора. В исковата молба е инкорпорирана справка за недоставени от [фирма] продукти за нуждите на болницата, с посочване на наименование на стоката, мярка, количество и стойност. Позовавайки се на чл. 21, ал. 1 от сключения между страните договор, по силата на който изпълнителят дължи неустойка в размер на 8% от стойността на доставката за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на недоставената стока и въз основа на посочения в исковата молба сбор от недоставени стоки, се претендира общо неустойка за забава в размер на 30 258.54 лева, съставляваща 10% от посочения общ сбор. Независимо от възраженията на ответника за нередовност на исковата молба поради непосочване на дата на съответната заявка за доставка на стоки, дата на неизпълнение и стойност на заявени лекарства, както и период от време, за който се претендира неустойка по всяка отделна заявка, първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд неправилно не са констатирали такава нередовност. Налице е трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава /на част от която се е позовал ответника в рамките на първоинстанционното производство/ че при претендирана неустойка за забавено изпълнение не е достатъчно ищецът да посочи юридическия факт, пораждащ вземането и неговия размер, а е необходимо да уточни и периода на забавата. В случая това не е сторено от ищеца, тъй като претендираното неустоечно обезщетение не е конкретизирано по периоди и по всяка от заявките за доставяне на лекарствени продукти за периода на действие на договора и не е посочено съответното неточно, във времево отношение, неизпълнение по всяка отделна заявка. Първостепенният съд не е провел прецизно производство по проверка редовността на подадената исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Нередовността на исковата молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е била своевременно констатирана и от въззивния съд, в рамките на неговите правомощия, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт. В този смисъл са постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които са актуални в тази част и при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - В., който да проведе производство по чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 2 ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение