Решение № 15118 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2009 г.

Решение № 15118 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Бояджиева, срещу решение № 679/22.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1765/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 1712/30.06.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0659/06.08.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че фактура № 06-02-01-III (21.02.06 г. с предмет "Международен транспорт Дубай-Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "БМД"-ЕООД на "ЗИМ"-ЕООД. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че плащането по същата е осчетоводено при издателя й. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, като се има предвид принципът за предимство на съдържанието пред формата. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ"-ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов. Ответникът по касационната жалба - Директор на РМД - Пловдив и заинт. страна - Директор на ТД на НАП - Пловдив - не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 1712/30.06.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0659/06.08.08 г., с което сумата 4855.76 лв. по фактура № 06-02-01-III (21.02.06 г. с предмет "Международен транспорт Дубай-Солун" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-6668/08.02.06 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ) и са определени на "ЗИМ"-ЕООД допълнителни задължения в общ размер 1307 лв., от които мито - 285 лв. и ДДС - 1022 лв. ведно със законната лихва от 08.02.2006 г. до датата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ"-ЕООД е осъществило внос на стоки от Дубай, описани процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Дубай-Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Видно от договора с дата 07.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C., доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Приложената по делото фактура № 06-02-01-III/21.02.06 г. не съдържа подпис на получателя, а според установеното от вещото лице, в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между"ЗИМ"-ЕООД и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. на 07.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови и плюшени играчки, керамични декорации и др. при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. на "ЗИМ"-ЕООД фактура № 6136 от 18.12.05 г. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Дубай до Солун. От писмените обяснения, дадени от управителя на "БМД"-ЕООД пред Началника на Митница Пловдив, се установява, че преговорите във връзка с транспортирането на стоките както от Дубай до Солун, така и от Солун до Пловдив са водени между "БМД"-ЕООД и "ЗИМ"-ЕООД, като първото дружество е отправило офертите си въз основа на стойността на навлата за отделните контейнери и стойността на фактурите на параходствата. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № HJCU 121249-7 от "Българско морско дружество"-ЕООД - София са издадени на "ЗИМ"-ЕООД две фактури - фактура № 06-02-01/06.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 620 лв. и фактура № 06-02-01-III (21.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз част Дубай-Солун" на стойност 4 855.76 лв. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на доставчика по сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ"-ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Фактура № 06-02-01/06.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 620 лв.) също без подпис на получателя (е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ"-ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ"-ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена в оригинал (л. 176). Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. (касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" - ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Дубай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Дубай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ,а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. С оглед на изложеното, решение № 679/22.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1765/2008 г., на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност № 1712/30.06.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страната своевременно. За касационното производство няма направено искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение