Решение № 592 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2017 г.

Решение № 592 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., чрез юрк. Радулова като процесуален представител, против решение от № 220 от 6.06.2017 г., постановено по адм. дело № 106/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-14-4/13.01.2017 г., издадено от директора на ТП НОИ-П. и потвърдения с него писмен отказ изх. № 4004-14-573/2/5.12.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - П. за заверка на осигурителна книжка на Д. Х. Д., и преписката е върната на длъжностното лице за произнасяне по искането на Д. Х. Д. за заверка на осигурителната му книжка за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г., и периода 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г. съгласно дадените указания по прилагане и тълкуване на закона. Присъдени са разноски. Касаторът излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за да бъде заверена осигурителната книжка на самоосигуряващото се лице-адвокат Д. Х. Д. с осигурителен стаж и доход за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. и 1.01.2016 г. - 31.07.2016 год., той следва, като самоосигуряващото се лице да е внесъл в пълен обем дължимите осигурителни вноски. С декларация от 1.09.2001 г., Д. е заявил че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Към настоящия момент съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО осигурените социални рискове са за: общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За тези рискове Д. Д. е внасял всичките дължими осигурителни вноски до 31.12.2011 г. В регистъра на осигурените лица за Д. Д., като самоосигуряващо се лице за периода 2012 г. - 2016 г. обаче е посочено, че декларациите са подадени в т. "12. Вид осигурен" с код 22. Което означава че е самоосигуряващ се, осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и избрали да подават еднократно декларация. Това се установява по безспорен начин от представените документи от ТД на НАП и от заключението на вещото лице. Касатора твърди, че от 1.01.2012 г. Д. Д. е следвало да подаде изрична декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, че започва да внася осигурителни вноски в по-малък размер - като за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Затова контролният орган на НОИ, който разглежда заявлението за заверка на осигурителна книжка, правилно е отказал заверката за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. и периода от 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г., тъй като Д. Д. е следвало да се осигурява за всички осигурени социални рискове (за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт), а осигурителните вноски са внесени в по-малък размер - като за риска "инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт". Твърди, че осигурителната книжка е официален удостоверителен документ за осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 40 от НПОС, поради което не възприема извода на съда, че "заверката удостоверява само, че вписаните в осигурителната книжка вноски са действително внесени". Заверената от контролен орган на НОИ осигурителна книжка удостоверява осигурителен стаж и доход на самоосигуряващото се лице. Прави се искане за отмяна на атакуваното съдебно решение на Административен съд-П. и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди решение № 2153-14-4/13.01.2017 г., на директора на ТП НОИ-П. с което е потвърден писмен отказ изх. № 4004-14-573/2/5.12.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - П. за заверка на осигурителна книжка на Д. Х. Д.. Ответникът - Д. Х. Д. в писмено отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 2153-14-4/13.01.2017 г., издадено от касатора и потвърдения с него писмен отказ изх. № 4004-14-573/2/5.12.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - П. за заверка на осигурителна книжка на Д. Х. Д. за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г., и периода 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон. Приел е че няма основание да се откаже заверка на осигурителната книжка за внесените осигурителни вноски, отразени в нея, за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г., и периода 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г., след като вписванията съответстват на данните за осигуряването на лицето и внесените от него осигурителни вноски в задължителния размер съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Следователно дължимите задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО са били внесени. Заверката удостоверява само, че вписаните в осигурителната книжка вноски действително са внесени. Обратното становище означава формалистично прилагане на закона, без да се държи сметка за смисъла на разпоредбата и целта на социалното осигуряване. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Безспорно установено е, че със заявление Вх. № 4004-14-573/7.07.2016 г., Д. Х. Д., като самоосигуряващо се лице е поискал заверка на представените от него 3 броя осигурителни книжки за периода от 1.01.2001 г. -31.12.2003 г.; 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г. м. 1.01.2010 г. - 31.12.2015 г. Безспорно установено е, че до 31.12.2011 г. Д. е внесъл авансовите осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и затова до тази дата му е зачетен осигурителен стаж и осигурителен доход по заверените осигурителни книжки. На 30.08.2016 г. той е получил заверените осигурителни книжки, с изключение на периода 2012 г. - 2015 г. (включително). Постановен е писмен отказ изх. № 4004-14-573 #2/05.12.2016 г. на Началника на отдел "КПК", с който на осн. чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО е отказано заверка на осигурителната книжка за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2015 г. и за периода от 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г., поради това, че не са били внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски. Внесени са обаче осигурителни вноски за рисковете за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, съгласно императива на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приема, че за целия спорен период адвокат Дилков е внасял дължимите задължителни осигурителни вноски в размерите по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт) и е подал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в компетентната ТД на НАП с Декларация обр. № 1 с код 22. Изрично се позовава и на последното изменение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО /в сила от 1.01.2017 г./, от което може да се извлече действителния смисъл, който законодателят е вложил в понятието дължими осигурителни вноски по отношение на самоосигуряващите се лица "за осигурителен стаж се зачитат, времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО". Съдът приема, че самоосигуряващите се лица са осигурени задължително само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - чл. 4, ал. З, т. 1 от КСО, а по желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО и да ползват права по този риск. Като краен извод съдът приема, че дължимите осигурителни вноски за заверка на осигурителна книжка за самоосигуряващите се лица са тези по чл. 4, ал. З, т. 1 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но не и тези по чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. Според съда след като самоосигуряващото се лица Д. Д. е внесъл осигурителни вноски в размер за рисковете по чл. 4, ал. З, т. 1 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, няма основание да се откаже за претендираните периоди заверка на осигурителната книжка със съответния осигурителен стаж и доход. "Заверката удостоверява само, че вписаните в осигурителната книжка вноски са действително внесени." Правилно и обосновано първоинстанционият съд не възприема възражението и аргументите на ТП НОИ-П. за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице Д. е посочил, че считано от 1.09.2001 г. се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест (към настоящия момент за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт). Към датата на исканата заверка на осигурителните книжки на Д. Д. е действала разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО и екс леге административният орган се съобразява с това, че самоосигуряващите се лица не са задължени да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), приложим на осн. § 9 от ПЗР на Постановление № 45/5.03.2015 г. за осигурителни книжки, издадени преди 1.07.2015 г. за периоди на осигуряване преди 1.01.2016 г., осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски. По същите съображения не е зачетен и осигурителен стаж и доход за периода от 1.01.2016 г. - 31.07.2016 г., които са неотносими и несъобразени с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО, относими за самоосигуряващите се лица.. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, като основателно е приел за материално незаконосъобразно решението на административния орган от което е установено, че Д. Д. е декларирал, че ще упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - адвокат от 1.09.2001 г. С. З. за вида на осигуряването на 24.09.2001 г. е заявил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, считано от 1.09.2001 г. За периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г. няма данни за подадена декларация за промяна на вида осигуряване от самоосигуряващото се лице. За периода от 1.01.2012 г. до 31.07.2016 г., обаче Д. е внесъл осигурителни вноски върху авансов осигурителен доход 600 лв. и върху окончателен осигурителен доход за всяка от годините - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт - т. е. ДОО - 12 %, внесени във фонд пенсии, НЗОК - 8 %, ДЗПО - 5 %. Последното е отразено с код 22 в информационната система на НАП, който се отнася за самоосигуряващи се лица, осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт, и избрали да подават еднократно декларация от 1.01.2004 г. В подкрепа на становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт съдът е изложил подробно мотивирани фактически и правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция . От събраните доказателства, включително и от приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, както и от анализа на относимата материално-правна уредба е формираният извод на съда, за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - П. и потвърдения с него писмен отказ на осигурителния орган да извърши заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя Д. Д. за осигурителен доход и стаж за процесните периоди от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и от 1.01.2016 г. до 31.07.2016 г., Правилно съдът е приел, че оспорващият, като самоосигуряващо се лице, е внесъл дължимите осигурителни вноски по чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, в т. ч. и тези по чл. 6, ал. 9 от КСО ., във връзка с подадената до НАП декларация по ЗДДФЛ по утвърдения образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за осигуряването на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. В същата е посочено, че от началото на 2012 г. оспорващият ще се осигурява за осигурителния риск "Инвалидност от общо заболяване, старост и смърт", но не и за осигурителния риск "Общо заболяване и майчинство", каквото е съдържанието и на подадените в следващите годишни декларации. Основание за законосъобразност на изводите на първоинстанционният съд е и разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО, която сочи, че самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват и за "общо заболяване и майчинство", по желание. Този избор, видно от депозираните декларации до НАП, оспорващият не е заявил. Поради незадължителност на осигуряването за риска "общо заболяване и майчинство". С оглед установените обстоятелства, че същият е внесъл в дължимия процент всички задължителни вноски за фонд "Пенсии", отразени в информационните масиви на НОИ и НАП със съответстващия код на осигуряването за "общо заболяване, за старост и смърт", неподаването на декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата не съставлява основание за отказа за заверка на осигурителната книжка. От горното следва, че доводите на касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните актове, не могат да бъдат кредитирани. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - П. за незаконосъобразност на процесните административните актове. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове на административните органи и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,