Решение № 84 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 629/2010 г.

Решение № 84 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 629/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 6023/15.03.2010 г., неразделна част от която е писмо с вх. № 7752/31.03.2010 г. от ищеца К. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 24.04.2009 г. по гр. дело № 485/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр. дело № 5/2007 г. на Кюстендилския районен съд на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят поддържа наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съдът неправилно тълкувал приложения договор за строителство от 11.01.2003 г. и смесване показанията на разпитаните свидетели по двете дела. Ответниците по молбата НК"Ж. и. " [населено място] и [фирма] [населено място] не са изразили становище по същата. С определение № 17/31.01.2011 г., постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по гр. дело № 485/2008 г. съдът се е произнесъл по предявени искове от молителя както следва - 1. по предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС срещу [фирма] [населено място] за осъждането му да премахне/извози/ натрупаната земна маса върху имота на ищеца пл. № * в кв. 81 в м. "К. " в землището на [населено място], [община], представляващ нива с площ от 0.980 дка., 2. иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД против НК"Ж. и. " [населено място] за сумата 1 150 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от време 1.01.2002 г. до 31.12.2006 г. през което време молителят-ищец е лишен от възможността да ползва собствения си имот, описан по-горе, поради затрупването му със земна маса от работници на [фирма] [населено място], ведно със законната лихва, считано от 29.12.2006 г. до окончателното изплащане, 3 евентуален иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] за същата сума от 1 150 лв. неоснователно обогатяване за периода от време от 1.01.2002 г. до 31.12.2006 г., през което време ищецът-молител е лишен от възможността да ползва собствения си имот в резултат на действията на работници от дружеството, чрез натрупване на земна маса, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2006 г. до изплащането, както и по предявен главен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД срещу "П. " - С. 1, [населено място], чиито правоприемник на осн. чл. 120 ГПК (отм.) е НК"Ж. и. " за сумата 1150 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 1.01.2002 г. до 31.12.2006 г., през което време молителят-ищец е лишен от възможността да ползва процесния имот, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2006 г. до изплащането. По тази претенция производството по делото е било прекратено с първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че молителят е наследник на К. С. Т., починал на 20.10.1960 г. б. ж. на [населено място], [община]. Прието е, че молителят е придобил правото на собственост на основание наследяване и земеделска реституция върху недвижим имот № * по КВС с площ от 0.984 дка в м. "К. " в землището на [населено място], както и на имот № * по КВС с площ от 1.724 дка в съседната м. "Р. ". Прието е, че имотите собственост на молителя не са отчуждавани за нуждите на строеж "Ж. в. Б. - М. " през гара Г.. Съдът е приел, че за периода от време към 2003-2004 г. имотът, собственост на молителя в м. "К. " е затрупан със земна маса с височина 4-5 м. и строителни отпадъци. Прието е за неустановено [фирма] да е извършило фактически действия/струпване на земна маса в имота на молителя през 2000 г. и 2001 г./, с които да възпрепятства упражняването на правото му на собственост върху имота. При постановяване на решението за да направи фактическите си и правни изводи съдът е обсъдил и договор от 11.01.2003 г. за строителство с възложител НК"Ж. и. " С. и изпълнител [фирма] [населено място]. Въззивният съд е приел за неоснователен и предявените главен и евентуален иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, поради неустановяване фактическия състав на посочения законов текст. Молителят К. С. Т. се позовава на наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съдът неправилно тълкувал приложения договор за строителство от 11.01.2003 г. и смесване показанията на разпитаните свидетели по делото. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне по молба на заинтересованата страна само ако по надлежния съдебен ред е установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на които е основано решението, чиято отмяна се иска или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. При твърдения за основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - влязлото в сила решение да е основано на неистински документ и/или свидетелски показания, установени по надлежния съдебен ред следва да се установи фактическия състав - 1. установена по надлежния съдебен ред неистинност на документ и/или показания на свидетел. Не е достатъчно само твърдение за наличие на неистинност на документ и/или показания на свидетел. Необходимо е това да е установено по надлежния съдебен ред - чрез влязла в сила присъда относно неистинността на свидетелските показания или с влязла в сила присъда, или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК относно неистинността на документа. Вторият елемент от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда влязлото в сила решение да е основано на документа и/или свидетелските показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред. В настоящият случай молителят не е представил доказателства, от които да се установи основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд да е основано на документ и/или свидетелски показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред. Доводите на молителя за неправилно тълкуване от въззивния съд на договора за строителство от 11.01.2003 г. и за смесване показанията на разпитаните свидетели по въззивното и първоинстанционно дело, както и останалите доводи в молбата за отмяна сочат на неправилност на влязлото в сила решение на въззивния съд и не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящото производство по отмяна е недопустимо да се извърши отново преценка на правилността на решението на въззивния съд, което е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на сочените от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 24.04.2009 г. по гр. дело № 485/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр. дело № 5/2007 г. на Кюстендилския районен съд. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение