Решение № 9669 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2011 г.

Решение № 9669 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Николова Трендафилова от гр. Бургас, против решение № 1273/18.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2672/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 94М-6358-1/14.12.2010 г. на директора на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо поради това че жалбата е разгледана не по реда на глава десета, раздел IV от АПК, към който препраща чл. 54, ал. 5 АПК, а по реда на чл. 145 и сл. АПК, поради което моли решението да бъде обезсилено като недопустимо. При условията на евентуалност поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебното заседание, чрез пълномощника адв. Проданова, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му в неприложимо съдебно производство. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Мария Николова Трендафилова против разпореждане № 94М-6358-1/14.12.2010 г. на директора на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Бургас, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваното пред него разпореждане за спиране на административното производство е законосъобразно, поради наличието на посоченото в него основание. Съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката за липса на наименование на административния орган, на адресат на акта и на мотиви към същия, като е посочил, че наименованието на органа може да бъде посочено и в края на акта, както е сторено в случая, адресатът на акта е индивидуализиран, включително с ЕГН, а мотивите на акта се извеждат от съдържанието на цитираните в самия акт писма изх. № 05-22-836/14.12.2010 г. и изх. № 26-614-2/14.12.2010 г. Посочил е също, че за да е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК не се изисква престъплението да е безспорно доказано по надлежния ред и от компетентен орган, а е достатъчно да са установени обстоятелства, които да формират у административния орган мнение за наличие на престъпление. Наред с това съдът е приел, че въпреки представените в съдебното производство доказателства - протокол № 1100437/31.01.2011 г. за проверка, извършена от ТД на НАП и постановление за отказ да се образува наказателно производство изх. № 1341/18.02.2011 г. на Районна прокуратура гр. Бургас, не е налице основание за отмяна на разпореждането за спиране на административното производство, тъй като към момента на постановяване на този акт същият съответства на материалния закон съгласно изискването по чл. 142, ал. 1 АПК, а доказателствата, установяващи нови факти от значение за делото, които съгласно чл. 142, ал. 2 АПК се преценяват към момента на приключване на устните състезания, следва да бъдат взети предвид от административния орган за възобновяване на административното производство. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. С обжалвания пред съда административен акт - разпореждане № 94М-6358-1/14.12.2010 г. на директора на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Бургас, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по заявление-декларация вх. № 02-999-1-00045146/14.10.2010 г. от Мария Николова Трендафилова. В разпореждането е посочено, че същото може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК. Несъмнено обжалваният пред Административния съд административен акт представлява акт спиране на производството по смисъла на чл. 54, ал. 1 АПК, поради което съгласно чл. 54, ал. 5 АПК този акт може да се обжалва по реда глава десета, раздел IV. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 202 АПК. Редът за обжалване, регламентиран в глава десета, раздел IV от АПК, включваща разпоредбите на чл. 197 - чл. 202, предвижда, че жалбата може да се подаде в 14-дневен срок от съобщаването, жалбата се подава чрез административния орган, който изпраща преписи от жалбата на останалите страни в административното производство като им дава възможност за подаване на писмени възражения в 7-дневен срок; след изтичане на този срок жалбата, заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията, се изпраща на съда; жалбата се разглежда в закрито заседание; в едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа /респективно акта/; определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство; по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. От данните по делото несъмнено се установява, че жалбата против разпореждането за спиране на административното производство не е разгледана по реда на глава десета, раздел IV от АПК, а по общия ред, предвиден в глава десета, раздел I - чл. 145 и сл. АПК. Това обстоятелство обаче не представлява основание за обезсилване на съдебното решение, тъй като същото не е недопустимо. Решението е постановено по редовна и допустима жалба, която е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискванията за съдържание и съответни приложения към жалбата. Съдът се е произнесъл по предявения пред него правен спор и в рамките на предоставените му правомощия. Разглеждането на жалбата не по предвидения специален ред по глава десета, раздел IV от АПК, а по общия ред по раздел I от същата глава на АПК, всъщност представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По правило основание за отмяна на съдебното решение представлява само същественото нарушение на съдопроизводствените правила, т. е. нарушението, което е оказало или би могло да окаже влияние на крайния резултат по спора. В конкретния случай не може да се приеме, че допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствени правила е съществено, тъй като в рамките на проведеното съдебно производство съдът е осигурил възможност на страните да упражнят правото си на участие и защита и на практика е изпълнил всички изисквания по раздел IV на глава десета от АПК, свързани с уведомяване, връчване на преписи, даване на възможност за възражения, включително за събиране на доказателства. По принцип разглеждането на един спор в публично заседание гарантира в по-висока степен правото на страните на участие и защита, поради което разглеждането на жалбата в публично заседание, вместо в закрито, само по себе си не опорочава съдебния акт. Произнасянето на съда с решение вместо с определение не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото от значение за същността на акта не е неговото наименование, а съдържанието му. Постановяването на акта в указания в закона едномесечен срок не е свързано с неговата правилност, а с бързината и ефективността на целената правна защита. Евентуална отмяна на решението не би отстранила допуснатото от съда нарушение, свързано с неспазване на срока за произнасяне и несъмнено не би довела до постигане на по-голяма бързина на правораздаването. По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че въпреки допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила за разглеждане на жалбата против акта за спиране на административното производство, същото не представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. От съдържанието на оспорения пред съда административен акт - разпореждане № 94М-6358-1/14.12.2010 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО ри РУСО гр. Бургас, е видно, че като мотиви за издаването на акта е посочено следното: с писма изх. № 05-22-836/14.12.2010 г. и изх. № 26-614-2/14.12.2010 г. е изпратен сигнал за извършване на проверки от ТД на НАП гр. Бургас и ОД "Полиция" гр. Бургас. Двете писма са представени като част от административната преписка и имат идентично съдържание, като първото от посочените писма е адресирано до ТД на НАП гр. Бургас, а второто - до ОД "Полиция" гр. Бургас. В писмата е посочено, че в ТП на НОИ гр. Бургас са постъпили за изплащане болнични листове поради бременност и раждане на Мария Трендафилова, работеща на трудов договор при осигурителя "Айвънти" ЕООД; неработоспособността е настъпила на 24.04.2010 г.; ежемесечно до декември 2009 г. осигурителят е подавал данни за изплатените заплати и дължимите осигурителни вноски чрез декларации обр. 6, които не съответстват на дохода, отразен в представените ведомости за работни заплати; след многократни корекции на осигурителния доход на М. Трендафилова, през м. май 2010 г. е подадена чрез декларация обр. 01 информация, че осигурителният доход на лицето е в максималния размер 2000 лв. за периода от м. април до м. декември 2010 г. Посочено е също, че тъй като паричните обезщетения се изплащат въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО органът счита, че направените корекции в осигурителния доход на лицето целят получаване на обезщетението в максимален размер. В писмата е отправена молба за извършване на проверка по случая, за което директорът на РУСО да бъде уведомен, тъй като производството по изплащане на паричните обезщетения е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. Предвид съдържанието на оспорения административен акт неоснователни са доводите на касатора, че в акта не е посочено наименование на административния орган, който го издава, както и че не е посочен адресат на акта. Тези доводи са били поддържани и пред първата инстанция и изводите на съда по тези въпроси са правилни. В съдържанието на акта ясно и точно е посочено наименованието на органа, който го издава - ръководител на контрола по разходите на ДОО, посочени са имената на лицето, изпълняващо тази длъжност, в титулната част на акта е изписано, че се издава от РУСО - гр. Бургас. Неоснователно е поддържаното от касатора становище, че следвало наименованието на органа да бъде изписано в началната част на акта. Такова изискване не е предвидено в нормативен акт /чл. 59, ал. 1, т. 1 АПК изисква актът да съдържа наименование на органа, който го издава/, а фактът, че подобно изписване е наложено в практиката, не може да обуслови извод за нарушение на изискванията за съдържание на оспорения акт. Актът съдържа и адресат, като недвусмислено е посочено, че се касае до спиране на производството по подадена молба-декларация от Мария Николова Трендафилова, с посочен входящ номер на заявлението и ЕГН на лицето. Актът отговаря и на изискването по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, а като фактическо основание са посочени номерата на двете писма до ТД на НАП - Бургас и ОД "Полиция" гр. Бургас. От съдържанието на тези писма се установяват мотивите на административния орган за спиране на административното производството, като в тази връзка правилно първоинстанционния съд е посочил, че мотивите на акта могат да се съдържат и в друг документ, съпровождащ административния акт. Изводите на първоинстанционния съд обаче са неправилни относно преценката за наличие на основание за спиране на административното производство. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК, която е посочена като правно основание за издаване на акта, предвижда, че административният орган спира производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. От представените по делото доказателства не се установява да е изпълнена хипотезата на посочената правна норма, тъй като няма данни в хода на административното производство да са разкрити престъпни обстоятелства. Нито в двете писма, чиито номера са посочени в акта, нито в други документи в административната преписка се съдържа информация за това какви престъпни обстоятелства са разкрити в хода на административното производство, респективно по кой текст от Наказателния кодекс, нито е посочено какво е значението на престъпните обстоятелства за издаването на административния акт. От съдържанието на двете писма могат да се направят предположения /доколкото няма ясни и категорични твърдения/ за допуснати нарушения на административноправни разпоредби и/или за заобикаляне на гражданскоправни разпоредби. От съдържанието на тези писма не може да се направи обоснован извод за установени в хода на административното производството престъпни обстоятелства, а основание за спиране на производството не може да бъде евентуална възможност за разкриване на такива обстоятелства. Наред с това, от формална гледна точка тези писма не биха могли да представляват основание за издаване на административния акт /както е посочено в самия акт/, тъй като според съдържанието на писмата /предпоследния абзац/ при изготвянето им административното производство вече е било спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. В подкрепа на изводите за липса на основание за спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК са резултатите от извършените проверки въз основа на изпратените писма от РУСО - гр. Бургас, съответно - протокол № 1100437/31.01.2011 г. за проверка, извършена от ТД на НАП и постановление за отказ да се образува наказателно производство от 17.02.2011 г. /изх. № 1341/18.02.2011 г./ на Районна прокуратура гр. Бургас, потвърдено с постановление от 21.03.2011 г. на Окръжна прокуратура гр. Бургас /представено пред настоящата инстанция/. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице основание по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК за спиране на административното производство, което обуславя неправилност на оспорения пред съда административен акт. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което води до неправилност на съдебния акт и представлява основание за неговата отмяна. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 и ал. 2 АПК обжалваното разпореждане за спиране на административното производство да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за продължаване на производството. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за двете инстанции общо в размер на 65 лв., от които 15 лв. - държавни такси за двете инстанции и 50 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 7.03.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,