Решение № 10688 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2011 г.

Решение № 10688 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената касационна жалба от началника на Митница Столична, Митническо бюро София - запад чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова срещу решение № 4428 от 17.10.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 6328/2009 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на писмо - изх. № 1043/4.06.2009 г. на началника на Митническо бюро /МБ/ Илиянци. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е разгледал недопустима жалба, подадена срещу уведомително писмо, което не е решение по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците /ДР на ЗМ/ и няма характер на индивидуален административен акт, а представлява акт, който е част от процедурата по издаване на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/. Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК този акт не подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. Правилно е определена митническата стойност на основание чл. 35 от ЗМ с оглед резултатите от извършената проверка по линия на международното сътрудничество, съгласно чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Свега 2" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Овча купел 1", бл. 417, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Светослав Илиев Гайдев, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било писмо изх. № 1043/4.06.2009 г. на началника на МБ Илиянци. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на писмото по реда на АПК е допустимо, тъй като в него подробно са изложени фактическите основания, които според митническия орган налагат промяна на декларираната митническа облагаема стойност по ЕАД № 5002/4-2987/25.03.2003 г. и определяне съобразно нея на допълнителни митнически задължения /мито и ДДС/. По своя характер писмото представлява решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и неговият адресат има правен интерес от обжалването му на основание чл. 220 от ЗМ. Същото е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 30 от ППЗМ и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити /без т. 7/. От данните по делото се установява, че с писмо изх. № 5954/6.10.2005 г., връчено на дружеството на 12.10.2005 г. и влязло в законна сила като необжалвано, въз основа на резултатите от същата проверка по линия на международното сътрудничество, получени от митническата администрация на Италия, обективирани в писмо изх. № М 26-00-0005/03/10.09.2005 г. /заведено в Митница София под № 4400-0405/15.09.2005 г./, е било установено, че фактурата, издадена от ИПСА С. П. А. Италия № 960/23 от 18.03.2003 г., е на стойност 22356 евро, а тази приложена към декларацията - 8712.58 евро. Поради това, стоките следва да се обмитят по фактурната им стойност и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМ са определени допълнителни митнически задължения в размер на 6298 лв., от които 801 лв. мито и 5497 лв. ДДС. Същите не са били заплатени доброволно в определения срок, поради което е било издадено ППСПДВ № 241/29.12.05 г. С влязло в сила решение от 29.10.2008 г. на СГС по адм. д. № 01610/2006 г. същото е прогласено за нищожно като издадено от некомпетентен орган. С писмо - изх. № 1043/4.06.2009 г. на началника на МБ Илиянци при същата фактическа обстановка и въз основа на резултатите, получени от италианските митнически власти и посочени в цитираното писмо изх. № М 26-00-0005/03/10.09.2005 г. /заведено в Митница София под № 4400-0405/15.09.2005 г./ е определена митническа стойност 47725 лв. и допълнителни митнически задължения в общ размер 7242 лв., от които мито 921 лв. и ДДС - 6321 лв. Съдът е приел, че е недопустимо издаването на повторен административен акт при същите фактически основания, с който се определят задължения в по-голям размер. След прогласяването за нищожно на ППСПДВ като издадено от некомпетентен орган с влязлото в сила съдебно решение, началникът на митницата е бил компетентен само да издаде друго ППСПДВ, но не и повторен акт, с който да измени в посока на увеличение размерът на вече определените задължения. Изложеното е дало основание на АССГ да приеме, че оспореното писмо е нищожно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира за неоснователен доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Изводът на съда, че обжалваното писмо - изх. № 1043/4.06.2009 г. на началника на МБ Илиянци представлява решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, тъй като има белезите на индивидуален административен акт и реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, отнася се за конкретен случай и от него възникват правни последици за определено лице, е правилен и законосъобразен. Въз основа на подробно изложена фактическа обстановка е определена нова митническа облагаема стойност по ЕАД № 5002/4-2987/25.03.2003 г. и допълнителни митнически задължения. Правната регламентация в ЗМ и ППЗМ не изключва, а напротив допуска и изисква определянето на допълнителни митнически задължения да става с акт на митническия орган, който е решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 220 от ЗМ. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМ митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента в който разполагат с необходимите елементи и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Съгласно чл. 832, ал. 1 от ППЗМ, когато митническото задължение възниква в резултат на приемане на митническата декларация, размерът, съответстващ на това митническо задължение се взема под отчет незабавно след изчисляването му, но не по-късно от два дни, считано от момента на вдигане на стоките. Съгласно чл. 834, ал. 1 от ППЗМ, когато размерът на митните сборове, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно чл. 832 и 833 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на митните сборове или на остатъка до пълния размер на митните сборове се извършва в срок от два дни, считано от датата, на която митническите органи установят това обстоятелство и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника, което е последващо вземане под отчет. Най-често нов размер на митнически задължения и последващото му вземане под отчет се определя след извършване на повторна проверка на декларацията по чл. 84 ЗМ или последващ контрол на декларирането по чл. 84а от ЗМ, а в конкретния случай - получен отговор във връзка с проверка по линия на международното сътрудничество на основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, Обн., ДВ, бр. 61 от 7.07.1995 г., изм., ДВ, бр. 54 от 1.07.2005 г. Според чл. 206, ал. 1 от ЗМ длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет по реда на чл. 211г. Съгласно чл. 206, ал. 3, уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаването на жалба по смисъла на чл. 220 за времето на производството по обжалване. Чл. 211, ал. 1 от ЗМ предвижда, че когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи: 1. използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително и издаване на административни актове за принудително събиране; 2. събират законната лихва върху размера на митните сборове. Административните актове за принудително събиране са ППСПДВ. Редът за тяхното издаване, компетентният орган, обжалването им по административен и съдебен ред е уредено в раздел три /чл. 211 - чл. 213 от ЗМ/. Според чл. 211ж обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение. Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 4 от ДОПК, ППСПДВ е изпълнително основание, независимо дали е обжалвано. При безспорно установена поредност на последващо вземане под отчет на митни сборове, произтичащи от дадено митническо задължение, уведомяване на длъжника и пристъпване към принудително събиране чрез издаване на ППСПДВ, е необяснимо издаването на решения по смисъла на § 1, т. 13 от ЗМ от митническите органи, с които се определят митнически задължения, след връчване на уведомлението и определяне на срок за доброволно изпълнение, при положение, че нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗМ е ясна и категорична и тя изисква издаване на ППСПДВ, а не на решение. Посочената по-горе правна уредба обаче изисква след като митническите органи установят в резултат на последваща проверка нови обстоятелства и са в състояние да изчислят действителния дължим размер на митническите задължения, след последващото вземане под отчет да определят задълженията на длъжника, издавайки индивидуален административен акт, който има характер на решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР и който подлежи на обжалване по реда на АПК на основание чл. 220 от ЗМ, а едва след него да уведомят длъжника, че ако не изпълни тези задължения в определен срок, ще се пристъпи към принудителното им събиране. Именно поради това, чл. 206, ал. 3 от ЗМ предвижда, че уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаването на жалба по смисъла на чл. 220 за времето на производството по обжалване. Разбира се, няма пречка в самото решение да се съдържа и поканата за доброволно изпълнение. Не би следвало да не бъде признато правото на обжалване на адресата на един акт, в който се излагат фактическите и правни основания и се определят задължения, т. е. сдържа разпоредителна част, начин и срок на изпълнение и наименование на органа, който го издава /реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК/ с мотива, че законодателно е предвидена възможността за обжалване на акта за принудително събиране. Правилно е прието в мотивите на обжалваното съдебно решение, че след като с предходно влязло в сила решение на митническия орган при същата фактическа обстановка са определени митнически задължения за мито и ДДС и същите не са заплатени от длъжника в определения му с поканата срок, то началникът на митницата е следвало да издаде ППСПДВ по отношение на вече определените задължения, а не да издава нов акт, с който да изменя тези задължения като ги увеличава. В чл. 21 от ЗМ са уредени случаите, при които решение по чл. 19 от ЗМ може да бъде отменено или изменено. Двете хипотези на чл. 21, уредени в ал. 1 и ал. 2, касаят случаи, при които е издадено решение в полза на заинтересованото лице, но условията му не са изпълнени или не се изпълняват или лицето не е изпълнило задължение, вменено му с това решение. Няма предвиден специален ред в специалния закон за изменение на влязло в сила решение, което не е в полза на заинтересованото лице, а с него се определят задължения. Доколкото, според дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, решението е административен акт, издаден от митническите органи за конкретен случай по прилагане на митническите разпоредби, то би следвало да намери приложение редът за възобновяване на производствата по издаване на административни актове на основанията, предвидени в чл. 99 от АПК, за да бъде изменено влязло в сила решение, с което се определят митнически задължения при последващо вземане под отчет, но в рамките на тригодишния срок по чл. 206, ал. 3 от ЗМ. Независимо от правилността на изводите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че повторното определяне на задълженията не е основание за нищожност на акта, а за неговата незаконосъобразност. Поради това, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да се отмени като незаконосъобразен. В този смисъл е и решение № 3786 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 10581/2011 г. на ВАС, първо отд. С оглед на изложеното, решението на АССГ следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразно писмо - изх. № 1043/4.06.2009 г. на началника на Митническо бюро /МБ/ Илиянци.