Решение № 12 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2015 г.

Решение № 12 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 22018/12.08.2015 г., подадена от Т. И. И., чрез пълномощника й адвокат Р. З., за отмяна на влязло в сила решение № 360/19.06.2014 г. по в. гр. д. № 353/2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд и потвърденото с него решение № 1127/17.01.2014. постановено по гр. д. № 240/2013 г. по описа на Пернишки районен съд, ГК, I-ви състав, с което е признато за установено по отношение на Т. И. И., че дължи на [фирма], гр. П., сумата от 13665,51 лева, представляваща вреда във връзка с действията й на отчетник по начисляване и изплащане суми на себе си за периода от 1.01.2007 г. до 30.06.2008 г., установено с акт за начет № 11040021/30.06.2011 г., както и сумата от 7 018,03 лева, представляващи размера на изтеклата законна лихва за забава върху главницата от деня на причиняване на щетата до 18.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението да издаване на заповед за изпълнение - 18.04.2012 г. до окончателното изплащане. С определение № 342/9.03.2015 г. по гр. д. № 5855/2014 г. по описа на ВКС, IV гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В молбата за отмяна се заявява, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се твърди, че решението, чиято отмяна се иска е в противоречие с решение № 205/12.05.2015 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 7417/2014 г. по описа на същия съд, с което е отменено въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 416/28.07.2014 г. по гр. д. № 456/2014. в обжалваната част, както и допълнително решение № 783/3.10.2014 г. и вместо него е постановено: отхвърля предявените от "Диагностично-консултативен център I-П." Е., гр. П. против Т. И. И. и Т. К. Х., искове за признаване за установено, че Т. И. И. дължи на "Диагностично-консултативен център I-П." Е. сумата от 7 244 лева по акт за начет № 11040025/5.07.2011 г., 3 863,10 лева лихви от 18.04.2014 г. и законната лихва върху главницата след тази дата до окончателното й изплащане, а Т. К. Х. дължи на "Диагностично-консултативен център I-П." Е., солидарно с Т. И. И. сумата от 3 850,38 лева, представляваща част от сумата от 7 244,19 лева, получена без правно основание, със законната лихва от датата на причиняването на вредата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1669/2012 г. на Пернишки районен съд. Излагат се доводи, че страните по спорния предмет на това решение на ВКС и влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска са идентични, както е идентичен и предмета на спора-акт за начет с правно основание чл. 21 ЗДФИ. Ответникът по молбата "Диагностично-консултативен център I-П." Е., гр. П., чрез пълномощника си адвокат А. А., в депозирания писмен отговор на молбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената молба за отмяна е по същество неоснователна. Според соченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение, предмет на молбата, а именно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. За да имаме такова противоречие е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които тези решения са постановени, което се отнася до страни, основания, искания. Освен това противоречието следва да съществува между решенията, а не между техните мотиви и между решение и мотивите на другото решение. Такова пълно тъждество, което се изисква за хипотезата, на която молителят се позовава, не е налице, защото в случая двете дела са с различен предмет-претендират се вземания срещу ответницата Т. И. И., въз основа на различни актове за начет, поради което отмяната е недопустима. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по вземане, установено с акт за начет № 11040021 от 30.06.2011 г., а документът за вземането срещу Т. И. по приключилото с решение № 205/12.05.2015 г., постановено по гр. д. № 7417/2014 г. по описа на ВКС, IV го по спора, се основава на акт за начет № 11040025 от 5.07.2011 г. Също така липсва и идентитет между страните по двете дела. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд