Решение № 6440 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2013 г.

Решение № 6440 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Елена Благоева Бенишева, от гр. София против определение № 16169 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 14921/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение поради противоречието му с определение № 11907 от 27.09.2012 г. по адм. дело № 10396/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Поддържат се основания по чл. 239, т. 4 от АПК, като противоречието между съдебните актове се обосновава с различната правна квалификация, дадена от съставите на Върховния административен съд на идентични действия на администрацията. Ответниците - началник ДНСК и началник РДНСК - София Югозападен район, чрез юрисконсулт Юлияна Прегьова изразяват становище за неоснователност на искането. Началникът на Регионален отдел "НСК" София при РДНСК - Югозападен район не изразява становище. Върховният административен съд - петчленен състав намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК и при наличието на останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото и отсъствието на процесуални пречки. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С определение № 11907/27.09.2012 г. по адм. дело № 10396/2012 г. Върховният административен съд, второ отделение е обезсилил определение № 2446/23.05.2012 г. по адм. дело № 4192/2012 г. на Административен съд София - град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че административният съд незаконосъобразно се е произнесъл по жалба вместо подадената до него искова молба с правно основание чл. 256 и чл. 257 АПК. Връщайки делото за ново разглеждане, е посочил, че производството следва да продължи от момента на проверка редовността на исковата молба. При новото разглеждане на спора Административен съд София - град с определение № 4643/15.10.2012 г. по адм. дело № 9411/2012 г. е оставил без разглеждане исковата молба на Елена Благоева Бенишева против Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК), представлявана от Милка Гечева; Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район, чрез началника Пламен Николов Трифонов и Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РОНСК) София при РДНСК - Югозападен район, чрез началника Владимир Йосифов Малинов и е прекратил производството по делото. Прекратителното определение е атакувано с частна жалба пред Върховния административен съд, който с определение № 16169/18.12.2012 г. по адм. дело № 14921/2012 г. го е оставил в сила. Изложил е мотиви, с които е възприел фактическите и правни основания, развити от първоинстанционния съд досежно недопустимостта на подадената искова молба. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърдяното противоречие между актовете на касационната инстанция по правен спор - съответно при първото и второто му разглеждане е неналично. Определенията на Върховния административен съд са постановени в различни фази на процеса и по различен спорен предмет, поради което липсва тъждество. Различия между фактическите и правните основания в тях или между едното от тях и мотивите на другото не са основания за отмяна. Нещо повече, дори и да е налице подобно различие, същото е процесуално допустимо с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК, която сочи задължителност на определението на касационната инстанция само за първоинстанционния съд. По изложените съображения искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав