Решение № 5688 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2011 г.

Решение № 5688 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14323/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 525/30.09.2011 г., постановено по административно дело № 373/2011 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на Валентин Груйчев Апостолов от гр. Харманли против решение № Ж-48-1/8.04.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, в частта му, с която е оставено в сила разпореждане № 5307088523-Ра-3/25.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Хасково, 2) осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО - Хасково разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Валентин Груйчев Апостолов от гр. Харманли, действащ чрез повереника си адв. Челебиев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените по същество с него административни актове, и присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на отменителни основания да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Хасковския административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторовия повереник за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. С потвърденото от директора на РУСО - Хасково разпореждане от 25.02.2011 г., издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Хасково е наредил да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Валентин Груйчев Апостолов за период от 1.01.2006 г. до 11.08.2010 г., в размер на 1591.48 лв., от която 1005.97 лв. - главница, и дължима лихва - 585.51 лв. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, като не противоречи на целта на закона. Въз основа на компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че административният орган законосъобразно е разпоредил недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания за периода от 1.01.2006 г. до 11.08.2010 г. с размер на главницата 1 005.97 лв. и дължимата лихва в размер на 585.51 лв., да се възстановят от Валентин Груйчев Апостолов. Последният не оспорва определения период и размера на разпоредената за възстановяване сума, нито възразява, че същата не му е неправилно изплатена като надвнесена в резултат на получена в по-висок размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от определената му такава с разпореждане № 5307088523-ПР-133/28.01.2011 г. Неговите възражения са в насока, че надвзетата сума за пенсия е получил добросъвестно. На тези възражения в мотивите на проверяваното решение е даден убедителен отрицателен отговор, който настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря. Първоинстанционният съд прецизно е посочил, че административният акт не се позовава на непредставяне на издаден документ за осигурителен стаж или доход (каквито доводи се навеждат и пред ВАС), а на несъобщаване от пенсионера в срок на известно нему обстоятелство - настъпило изменение, водещо до основание за промяна в размера на определената му пенсия. След като по делото е безспорно установено, че не по-късно от 29.12.2002 г. Апостолов е получил лично изплатеното му трудово възнаграждение, което изплащане оказва влияние на отпуснатата му с разпореждане № 75/6.12.2002 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то за него е възникнало регламентираното в чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) задължение като пенсионер да съобщава на органите по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията. С изменението на тази норма е предвиден и едномесечен срок за съобщаването, течащ от узнаването или настъпването на обстоятелството.