Решение № 3604 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БГ Билка 69" ЕООД, подадена чрез адв. Станоев против Решение 9148/25.10.2024 г., постановено по адм. дело 1055/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001623003184-091-001 от 23.01.2024 г., издаден от С. П. началник сектор в ТД на НАП Пловдив - възложил ревизията и М. Г. главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 167 от 19.04.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът обжалва решението на административния съд като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се подробни доводи по съществото на спора, като се сочи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и с разрешенията, дадени от СЕС и ВАС в практиката по приложението на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение отказа да бъде признато право на приспадане на ДДС по доставките на стоки по фактури, издадени от ББ 2020 ЕООД, БИО ФЛОРА 2023 ЕООД, БИО ФЛОРА 2022 ЕООД, ЕКОМАКС 2022 ЕООД , ЕКО ФЛОРА 2023 ЕООД. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обжалваният ревизионен акт бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001623003184-091-001 от 23.01.2024г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на БГ Билка 69" ЕООД са определени задължения за довнасяне на ДДС в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от ББ 2020 ЕООД, БИО ФЛОРА 2023 ЕООД, БИО ФЛОРА 2022 ЕООД, ЕКОМАКС 2022 ЕООД и ЕКО ФЛОРА 2023 ЕООД в общ размер на 264 002,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 34 335,74 лв. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001623003184-020-001/29.05.2023 г., изменена по отношение на крайния срок със ЗИЗВР Р-16001623003184-020-002/16.08.2023 г., с обхват установяване на задължения за корпоративен данък от 01.01.2021 г. до 31.12.2021г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2023г. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001623003184-092-001 от 13.11.2023 г. Въз основа на него е издаден процесният РА. От фактическа страна решаващият съд е установил, че основната стопанска дейност на БГ Билка 69" ЕООД през ревизираните периоди е търговия с билки, за което дружеството разполага с нает склад за нуждите на дейността си. Предмет на оспорените от органите по приходите доставки са по фактури с издател ББ 2020 ЕООД на стойност 68 000 лв. и ДДС в размер на 13 600 лв. с предмет шипки; БИО ФЛОРА 2023 ЕООД на стойност 268 662,10 лв. и ДДС в размер на 53 732,42 лв. с предмет шипка, люспи от шипка, цвят бъз, лист ягода и лайка; БИО ФЛОРА 2022 ЕООД на стойност 14 280 лв. и ДДС в размер на 2 856 лв., с предмет пелин; ЕКОМАКС 2022 ЕООД на стойност 172 673,30 лв. и ДДС в размер на 34 534,65 лв. с предмет сушена шипка; ЕКО ФЛОРА 2023 ЕООД на стойност 796 399,50 лв. и ДДС в размер на 159 279,90 лв. с предмет шипка, брашно от шипка, семе шипка и био малина, подробно описани в ревизионния доклад. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт. По същество е прието, че спорът е концентриран до преценката дали фактурираните продажби имат за предмет реално изпълнени доставки и дали именно издателите на фактурите са изпълнители на доставките. В тази насока след подробен анализ на събраните доказателства съдът е приел за обоснован извода на приходните органи, че издадените от преките доставчици фактури не документират реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Приел е, че реалното наличие на такива не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневника за продажби и счетоводните регистри за съответния период, както и вземането на съответните счетоводни операции във вторичните счетоводни регистри. Съдът е посочил, че в случая независимо че формално са представени придружаващи фактурите документи, от тях не се установява как са договаряни различните стоки по количества и видове билки, в каква опаковка, срок на доставка и срок на плащане; не са представени оферти и заявки; не са ангажирани никакви доказателства за поръчване на стоките, както от РЛ към преките доставчици, така и от тях към предходните доставчици. Не са представени доказателства за това, че доставчиците са разполагали със стоките, къде са съхранявани същите, как са добити, опаковани и транспортирани. Отделно от изложеното съдът е посочил, че предвид вида на стоките различни видове билки от страна на БГ БИЛКА 69 ЕООД не са представени доказателства, касаещи спазване на разпоредбите на Закона за лечебните растения. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос и пред настоящият касационен състав се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по фактури издадени от ББ 2020 ЕООД, БИО ФЛОРА 2023 ЕООД, БИО ФЛОРА 2022 ЕООД, ЕКОМАКС 2022 ЕООД и ЕКО ФЛОРА 2023 ЕООД. Правото на данъчен кредит за получателя не е признато с РА съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Цитираните правни основания транспонират точно чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки. За доказване на реалността на доставките по фактури издадени от ББ 2020 ЕООД, БИО ФЛОРА 2023 ЕООД, БИО ФЛОРА 2022 ЕООД, ЕКОМАКС 2022 ЕООД и ЕКО ФЛОРА 2023 ЕООД в хода на ревизионното са представени спорните фактури, протоколи, кантарни бележки и стокови разписки. Установено е от заключението на вещото лице по кредитираната от административния съд ССЕ, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице. Независимо от това, от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че са съставени писмени доказателства, но от тях не може да се установи реалното извършване на фактурираните доставки. Административният съд е анализирал реалността на доставките с оглед вида на стоките и правилно е съобразил обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. В тази връзка е обоснована тезата на съда за нереалност на доставките с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото. При съобразяване с вида на сделката покупко-продажба на лечебни растения - билки, и тяхното количество тонове, за установяване на действителното прехвърляне на правото на собственост следва да се представят доказателства за договаряне, установяване на произхода на билките, тяхната преработка, опаковане, товарене, превозване. В случая такива документи липсват. Не са представени и съответните документи, регламентиращи дейността по изкупуване на билки. Първостепенният съд правилно е акцентирал върху спецификата на спорните доставки на стоки различни видове билки, чиито събиране, изкупуване, обработка и реализация са регламентирани в ЗЛР и върху липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания за покупко-продажбата им. В случая не е установено мястото, от което са добити различните видове билки, кой е бил персонала, ангажиран с добиването им, къде са били съхранявани и съответно предадени спорните количества билки. Такова отразяване не съдържат нито стоковите разписки, нито представените протоколи. Липсват каквито и да е доказателства, потвърждаващи факта на предаване, отразено в съставените протоколи договори, заявки, доказателства за добиване на билките, опаковане, транспортиране. Касатора не е представил доказателства за механизма на доставките, а от събраните писмени доказателства, включително от заключението на вещото лице не се установява разплащане по спорните фактури, доколкото платежните документи не са представени. Очертаната спецификата на стоките (билки в значително количество и тегло), определя и необходимостта от доказване факта на добиване, опаковане, натоварване и разтоварване, персонал и данни за разполагаемост, каквито доказателства по делото липсват. Дори при извод, че доставчиците сами са осигурили добиването на билките, не се установява мястото, където то е извършено с оглед особените правила по ЗЛР. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно извода си, че в случая не се установява по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. Предвид изложеното решението на Административен съд Пловдив е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на своевременно заявеното искане, на ответната страна, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, като размера на претендираните разноски от 16 584 лв., се редуцира на 11 000 с оглед осъществената защита, изразяваща се в представяне на писмена защита) и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,