Решение № 16360 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2012 г.

Решение № 16360 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез ст. юрк. Силвия Димитрова, против решение от 16.01.2012 г. по адм. дело № 1/20011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 191 от 29.07.2005 г. на Началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД-София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на митническия акт. Ответникът по касационната жалба - "Офискомплект - България" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Денкова, в депозирани писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Заинтересованата страна - НАП - не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд правилно е констатирал, че ППС № 191 от 29.07.2005 г. на Началника на Митница София е издадено в противоречие със законоустановените правила и ред за определяне на митническа стойност на процесната стока № 4 по ЕАД № 5002/4- 14442/12.11.2004 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорената стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 от ЗМ. Когато тази стойност не може да се определи по чл. 35 от ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. В конкретния случай съдът правилно е приел, че митническите органи не са изложили основания и мотиви защо не приемат декларираната стойност, така както е посочено в митническата декларация, а са използвали за промяна на митническата стойност проверка на митническите органи в системата Бимис, при която е констатирано наличието на фактура № W ТО4 А618/29.07.2004 г. издадена от "WENZHOU INTERNATIONAL TRADE CO" LTD за сумата от 12760 щ. д. Този релевантен факт е предизвикал основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ в митническите органи, което е обосновало определянето на стойността по някой от методите по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1-4 от ЗМ. В обжалваното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, обаче, липсва обяснение за използвания метод при определяне на митническата стойност на внесените стоки с № 4 по ЕАД № 5002/4-14442/12.11.2004 г. От същия не става ясно, както правилно е приел и първостепенният съд, на кое правило се базира възприетата от митническия орган цена, поради което законосъобразно съдът е счел, че издаденият акт е немотивиран. Софийски градски съд обосновано е кредитирал заключенията на ССЕ, което е установило, че процесната фактура за сумата от 12960 щ. д. с издател китайската фирма не е осчетоводена и няма осчетоводени плащания на доставчика, но дори и да се приеме наличието на фактурата, липсват данни за спазване на процедурата по чл. 102, ал. 1 от ППЗМ, която налага извод и за липса на основание по чл. 36, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМ. Както правилно е посочино в мотивите на първоинстанционното решение, при установената фактическа обстановка за да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност, различна от договорената по чл. 35 от ЗМ, е следвало митническите органи да обосноват основанията по чл. 36, ал. 2, т. 1-4 от ЗМ и кое е наложило приложението на някой от изброените методи. Тъй като липсват доказателства митническите органи да са спазили законоустановените правила при определяне на митническите сборове, издаденият административен акт правилно е отменен от съда като незаконосъобразен и съдебното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,