Решение № 14178 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2012 г.

Решение № 14178 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) и чл. 229 от АПК. Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2053/1.12.2011 г., постановено по адм. д. 825/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 900202/26.10.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Кърджали, потвърден с Решение № 854/15.12.2009 г. на ДД "ОУИ" и е осъден да заплати разноски в размер на 675 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Димитрия Георгиева Чакърова оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Димитрия Георгиева Чакърова против определение № 404/14.02.2012 г., постановено по същото адм. д. 825/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, относно разноските. Частната жалбоподателка оспорва определението като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и да й бъдат присъдени всички направени пред АС - Пловдив и ВАС (първа касационна инстанция) разноски в размер на 2367 лв. Ответникът по частната жалба ДД "ОУИ" я оспорва в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество и двете са основателни. С обжалваната част от решение № 2053/1.12.2011 г., постановено по адм. д. 825/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменен РА № 900202/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, потвърден с Решение № 854/15.12.2009 г. на ДД "ОУИ", относно определени дължими към бюджета суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 4782,20 лв. и съответните лихви за просрочените в размер на 2440,63 лв. и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. в размер на 2513,70 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 950,81 лв., както и са присъдени разноски в полза на Димитрия Георгиева Чакърова в размер на 675 лв. Не е предмет на касационен контрол, след прекратяване на производството поради оттегляне на касационната жалба, първоинстанционното решение в частта, с която частично е прогласен за нищожен РА. С оспореното от Димитрия Георгиева Чакърова определение административният съд я е осъдил да заплати на ДД "ОУИ" разноски в размер на 675 лв. и е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта относно разноските. За да постанови обжалваното решение АС-Пловдив се позовава изцяло на мотивите на решение № 1379/4.08.2011 г. по адм. д. 560/2011 г. по описа на АС - Пловдив, постановено по жалба на Стамен Чакъров (съпруг на Димитрия Чакърова) против РА, отразяващ резултатите от проведена ревизия за установяване на негови данъчни задължения. Така постановените съдебни актове са неправилни. По касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по нито един от спорните въпроси, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е възпроизвел фактическата обстановка по спора, така както е приета от решаващият съдебен състав, постановил решение № 728/19.05.2010 г. по адм. д. 26/2010 г. по описа на АС - Пловдив, което е отменено с решение № 4490/30.03.2011 г. по адм. д. 9643/2010 г. на Върховния административен съд, а за мотивиране на правните изводи се е позовал директно на решение № 1379/4.08.2011 г. по адм. д. 560/2011 г. по описа на АС - Пловдив, което частично е отменено с решение № 2505/20.02.2012 г. по адм. д. 12213/2011 г. на Върховния административен съд. Допуснатите от АС - Пловдив процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и представляват основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но на основание чл. 227 от АПК настоящият съдебен състав като втора касационна инстанция следва да реши делото по същество. Данъчните задължения на Димитрия Георгиева Чакърова по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. са установени в обжалвания пред АС - Пловдив РА на данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, защото органът по приходите е приел за установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че получените лично от Димитрия Георгиева Чакърова доходи от трудово правоотношение и наемни отношения през 2005 г. и 2006 г. не съответстват на половината от направените от нея и съпруга й Стамен Петров Чакърова разходи за придобиване на недвижим имот и превозно средство (мотопед), декларирани като изнесени зад граница парични средства, както и необходимите средства за издръжка на семейството и погасяване на вноски по договори за заем с "Банка ДСК" ЕАД. Твърденията на ревизираното лице, че не е налице несъответствие между извършените разходи и доходи, защото семейството е разполагало с 200000 лв. към 1.01.2004 г. и с необлагаеми приходи, а именно 30000 лв. дарени на 31.08.2003 г. от Златка Чакърова на сина й Стамен Чакърова, 15 000 щатски долара, предоставени Златка Чакърова на Стамен Чакъров, получени от нея по договор за заем от 18.03.2004 г. с Цветозар Маринов Георгиев и 30000 евро, предоставени на Стамен Чакърова от Златка Чакърова, получени от нея по договор за заем от 12.07.2004 г. с Тодор Стоянов Мъргов, не са подкрепени с неопровержими доказателства и противоречат на обясненията и писмените декларации на Стамен Чакъров. При извършване на ревизията са спазени процесуалните изисквания на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и органът по приходите е уведомил Димитрия Чакърова, че основата за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) ще бъде определен по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е подкрепено с писмени доказателства (ГДД и нотариален акт), поради което на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Не са подкрепени с никакви доказателства твърденията за наличие на 200000 лв. като разполагаеми средства в началото на ревизираните периоди за покриване на направените разходи през 2004 г., респективно формиране на остатък за 2005 г. и 2006 г. Договорът за дарение от 31.08.2003 г., а и договорът за кредит за текущо потребление от 25.07.2003 г., обясняващ произхода на дарените средства, представени за първи път с първата касационна жалба, несъдържащи достоверни дати, поради което, дори и подкрепени със свидетелските показания на дарителката, не е възможно да опровергаят констатациите в РА, че семейството на Димитрия Чакърова не е разполагало с парични средства, които са достатъчни за извършване на направените разходи и получаване на остатък за следващите данъчни периоди. Другите два договора за заем на парични суми от физически лица също не установяват получаване на парични суми от Стамен Чакъров, респективно необлагаем приход, който да обезпечи направените от семейството разходи и формира остатък за следващите периоди, защото в подкрепа на такова предаване на парични суми са само свидетелските показания на Златка Чакърова, чиято преценка следва да бъде извършена при условията на чл. 172 от ГПК. Следователно с оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установяват твърдените от Димитрия Чакърова факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са опровергани фактическите констатации в РА и жалбата на Димитрия Георгиева Чакърова неправилно е уважена от АС - Пловдив. След отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Димитрия Георгиева Чакърова против РА № 900202/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Кърджали, потвърден с Решение № 854/15.12.2009 г. на ДД "ОУИ", относно определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4782,20 лв. и лихви в размер на 2440,63 лв. и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2513,70 лв. и лихви в размер на 950,81 лв. По частната жалба на Димитрия Георгиева Чакърова Напълно неясно и в противоречие с предоставените от чл. 248 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК процесуални възможности е определението от 14.02.2012 г. Съдът по молба на едната страна за изменение на решението в частта относно разноските на практика преразглежда въпроса с разноските, но формулира диспозитив за оставяне без уважение на искането и допълнително осъждане за разноски на страната, в чиято полза е изцяло постановеното съдебно решение. Това обжалвано от Димитрия Чакърова определение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а с оглед окончателния изход от спора по същество, да бъдат определени претендираните и от двете страни разноски при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. По водене на делото Димитрия Георгиева Чакърова е направила разноски в общ размер 3363 лв., от които с оглед изхода на спора (при преценката е включена и частта от съдебно решение № 2053/1.12.2011 г., постановено по адм. д. 825/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, която е влязла в сила поради оттегляне на касационната жалба и прекратяване на производството по адм. д. 1636/2012 г. на ВАС), Д "ОУИ" й дължи сумата 622,32 лв. По водене на делото ДД "ОУИ" не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед окончателния изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Димитрия Георгиева Чакърова дължи разноски в размер на 580,48 лв., изчислени въз основа на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съотношението между уважена и отхвърлена част от жалбата срещу РА. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,