Решение № 6497 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2016 г.

Решение № 6497 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в О. Н., гр. Н., ул. "Е." №... срещу Решение № 268 от 22.02.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 784/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-927 от 28.11.2014 г. на орган по приходите в О. Н., в частта, с която на "Риълти БГ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Г. В." №..., ет. ..., ап. ..., за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 1 896,15 лв. и лихви - 297,40 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Местни данъци" в О. Н., счита Решение № 268 в частта, с която съдът отменил акта за установяване на задължения по декларация, в частта, с която на "Риълти БГ" ЕООД за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че такса за битови отпадъци относно компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, защото в близост на имота на "Риълти БГ" ЕООД няма територии за обществено ползване. Съдът не отчел, че таксата се дължи за предоставяне на услугата не само за територията до имота на дружеството, а на територията на цялото населено място. Позовава се на Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н. (Наредба № 11). Сочи, че в хода на съдебното производство са представени множество доказателства за реално предоставяне на услугата на териториите за обществено ползване.

Счита решението за неправилно и в частта за разноските като прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, присъдено с обжалваното решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

1. Ответникът по касационната жалба - "Риълти БГ" ЕООД, счита същата за неоснователна, защото процесният имот се намира извън територията на населеното място О. и в район, за който никога не е имало подробен устройствен план и територии за обществено ползване, които да подлежат на почистване. В района, в който се намира процесният имот, липсват територии за обществено ползване и услугата не е предоставяна от общината. Неоснователни счита доводите на касатора, че услугата по поддържане на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретния имот. Позовава се на приетите съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.

Излага подробни възражения относно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. А. Т., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При изяснени за правния спор факти съдът извел правилен извод за непредоставяне от общината на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на "Риълти БГ" ЕООД. При положение, че не е доказано реалното предоставяне на услугата не се дължи и такса за нея.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Риълти БГ" ЕООД е собственик на урегулиран поземлен имот с площ от 20 359,00 кв. м., идентификатор 53045.503.147, находящ се в м. "Мешелика", строителните граници на Южен плаж - гр. О., постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2008 г.

1. На 28.10.2011 г., със Заповед № 1651, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. Н. определя вида на услугите и честотата на предоставяне и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2.3. е посочен О. - южен плаж.

1. На 21.12.2011 г., с Решение № 47 по т. втора на Протокол № 4, Общинският съвет на О. Н. определя размер на таксата за битови отпадъци за 2012 г. за нежилищни имоти на юридически лица за сметосъбиране и сметоизвозване - 3,3 промила, за поддържане на чистотата на обществените територии - 1,5 промила, за обезвреждане на битови отпадъци - 0,4 промила.

1. На 26.04.2012 г., със Заповед № 394, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на О. Н. определя служителите от общинската администрация, които да изпълняват функциите на орган по приходите между които и тези, на длъжност главен експерт в отдел "Местни данъци и такси".

1. На 22.11.2013 г. "Риълти БГ" ЕООД подава декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която декларира имота като посочва: вид на имота - земя, липса на електрификация, водопровод, канализация, топлофикация в имота, наличие на електрификация около имота, имотът граничи с пътна мрежа с трайна настилка, е в национален курорт, на разстояние до 1 км от републиканска пътна мрежа, представлява урегулиран поземлен имот в строителните граници, няма обособена устройствена зона съгласно застроително-регулационния план, отчетна стойност 3 996 878, 88 лв. За имота в общината е открита данъчна партида.

1. На 28.11.2014 г., орган по приходите в О. Н. - главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" М. А. Г., издава, поради невнасяне на задълженията, Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-927, с който установява на "Риълти БГ" ЕООД за имот с идентификатор 53045.503.147 за периода 1.01.2012 - 31.12.2012 г. задълженията за такса за битови отпадъци за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ в размер на 2 0783,77 лв. и лихва - 4 749,54 лв.

1. На 19.01.2015 г., с Решение № 1, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Н. потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-927.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) справка за наличните моторни превозни средства и закупени материали през 2012 г. необходими за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ - три броя сметосъбиращ автомобил, товарен автомобил, булдозер, мотометачка, съдове и торби за смет;

б) длъжностно разписание на дейност "Благоустройство и комунално строителство" в общината, в т.ч. 10 шофьори, 12 сметосъбирачи, 15 метачи (1 нещатна численост), 1 булдозерист;

в) трудови договори и длъжностни характеристики на шофьори, сметосъбирачи, метачи, булдозерист;

г) информация за сключен договор за доставка на съдове за битови отпадъци;

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) допуска съдебно-техническа експертиза, която дава заключение че:

имотът е разположен в м. "Мешелика", жилищна зона "Южен плаж - гр. О.", за която има регулационен план - Заповед № 919 от 15.12.197 г. и № 739 от 16.04.1976 г., но регулацията не е приложена - не е изградена необходимата инфраструктура (пътища, алеи и др., съгласно плана);

имотът не е обособен като самостоятелен урегулиран поземлен имот;

в имота няма електрозахранване и водоснабдяване и канализация;

м. "Мешелика" попада в жилищна зона "Южен плаж - гр. О.".

б) допуска съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че:

О. Н. извършва услугите по чл. 62 ЗМДТ чрез "дейност "Благоустройство и комунално стопанство";

не е установена отчетност досежно процесния имот;

м. "Мешелика" не е посочена в Заповед № 1651 на кмета, а по делото няма информация попада ли тази местност в посочения в заповедта "О. - Южен плаж";

не може да установи през 2012 г. имало ли е или не контейнери за смет в близост до процесния имот;

депото за битови отпадъци се намира в м. "Балабана", гр. О., в план-сметката на общината са предвидени разходи за обезвреждане на битови отпадъци;

размерът на таксата е изчислен правилно - "Изчисленията са направени върху декларирана от жалбоподателя отчетна стойност 3 996 878,90 лв. на ПИ № 1125 с площ 56 857 кв. м. и приложени промили за нежилищни имоти, гласувани от общински съвет гр. Н.".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приема, че процесният имот се намира в границите на районите, в които през 2012 г. общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, но "не са представени доказателства за предоставяне на услугата в района, в който се намира процесния имот. Липсват представени пътни листи, протоколи за извършена работа или други документи удостоверяващи предоставянето на този вид услуги. Не се установява в близост до обекта да има поставени контейнери за отпадъци, които да се нуждаят от регулярно почистване".

Приема, че "в близост и около процесния имот не е изградена необходимата инфраструктура - пътища и алеи, които да бъдат определени като обществени територии, нуждаещи се от почистване", поради което задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е недължимо.

Приема, че правилно е определено задължението за такса за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като общината притежава депо, ползва го, плаща за него такси по Закона за управление на отпадъците.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на Акт № МДТ-927 в частта, с която на "Риълти БГ" ЕООД са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо в размер на 1 598,75 лв. и лихви - 297,40 лв. и за незаконосъобразност в частта, с която на дружеството са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и отменя акта в тази част.

Изводът на съда в обжалваната част - относно законосъобразността на Акт № МДТ-927 за установените задължения за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване като краен резултат е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са единствено за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът не сочи нито един довод в подкрепа на сочените съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на това и в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по твърдяните пороци нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1. Основни положения:

Преди да пристъпи към анализ на мотивите на обжалваното решение съдът, с оглед на мотивите на първоинстанционния съд и на доводите на страните, счита за необходимо да изложи следното досежно характера на визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги.

а) Видове услуги:

Член 62 ЗМДТ определя следните видове самостоятелни услуги, които общината предоставя на лицата, за да изпълнят те и кметът на общината задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО): сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане се предоставят на правните субекти, за да изпълнят задължението си по третиране на създадените от дейността им битовите отпадъци (безспорно е, че дейността по обезвреждането на битовите отпадъци фактически има отношение и към услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но за целите на делото това е ирелевантно, тъй като законодателят е разделил услугите и именно на базата на това разделение се определя цената на услугата).

За разлика от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината на правните субекти не за да третират битовите отпадъци, създадените от собствената им дейност на територията на собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване.

б) Кои територии са територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ?

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието територии за обществено ползване за целите на Закона за местните данъци и такси. Такава дефиниция няма и в Закона за устройство на територията, но законодателят примерно е посочил такива територии в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това са уличните платна, площадите, алеите, парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща характеристика на тези територии - за обществено ползване, ясно сочи, че това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Само тези територии, защото са публична собственост - държавна или общинска, могат да има предназначение за обществено ползване.

в) Защо е необходима услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване?

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии.

Посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и досежно честотата на престиране на услугата законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Това значи участие във финансирането на дейността по почистване на правните субекти, които законът е определил като носители на задължението.

1. Материалноправни предпоставки за дължимост на таксата:

Кои са материалноправните предпоставки, при наличието на които един правен субект е задължено за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване лице?

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да e предоставяла услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна предпоставка таксата не е дължима.

Как горното се съотнася към фактите по делото?

а) Определяне от общината на вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата:

По делото е безспорно, че със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината обявила, че ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и определила границите на териториите, в които ще предоставя услугата. Следователно първата материалноправна предпоставка е налице.

б) Попада ли процесният имот в границите на територията, на която общината предоставя услугата?

От доказателствата по делото е безспорно, че процесният имот попада в границите на района, в който общината е обявила, че ще предоставя услугата.

Видно от Заповед № 1651 кметът на общината, за да определи границите на районите, в които общината ще предоставя услугата, използвал два подхода - от една страна, определил лимитативно улиците в гр. О., в рамките на които ще бъдат предоставени услугите, а от друга - определил териториите, в рамките на които ще се предоставят услугите, чрез обичайното наименование на местностите - "О. - север" и "О. - Южен плаж". Нито курортен комплекс "О. - север", нито "О. - южен плаж" са селищни образования по смисъла на чл. 22 във вр. с чл. 23 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. (ЗАТУРБ). С оглед на това и поради факта, че за "О. - Южен плаж" е налице влязъл в сила регулационен план от 1971 г. то е урбанизирана територия, част от гр. О., включен в неговите строителни граници. Съгласно § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строителните граници на населеното място (каквото е гр. О., съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 ЗАТУРБ) са границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището. Регулационният план, съгласно чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗУТ, е устройствен план, поради което наличието му определя строителните граници на населеното място.

С оглед на горното ирелевантен е въпросът приложен ли е или не регулационният план на местността "О. - Южен плаж". Следва да се посочи, че регулационният план на местността "О. - Южен плаж" е приет през 1971 г. и изменен през 1976 г., следователно, при действието на Закона за плановото изграждане на населените места и на Закона за териториално и селищно устройство. Независимо дали в съответствие със Закона за плановото изграждане на населените места, със Закона за териториалното и селищно устройство или със Закона за устройство на територията понятието "приложена регулация" е относимо към трансформацията на собствеността, с оглед на конкретния урегулиран поземлен имот, т. е. към площта на парцела. То е ирелевантно за границите на населеното място, които регулационният план установява и които единствено имат значение в случая, защото именно те установяват строителните граници на населеното място.

С оглед на това, посоченото от вещото лице, че "регулацията не е приложена" е ирелевантен факт за законосъобразността на оспорения акт. Не приложената регулация, а включването на съответната територия в границите на района, в който общината ще предоставя услугата, е релевантният факт, който обосновава дължимостта на таксата за битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Неоснователен, с оглед на горното, е и доводът на ответника, че за процесния имот няма влязъл в сила подробен устройствен план. Наличието на влязъл в сила регулационен план е достатъчно, за да включи процесния имот в границите на района, в който общината, с оглед на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е декларирала, че ще предоставя услугата.

в) Предоставяла ли е фактически услугата общината?

Тогава, когато даден имот попада в територията, на която кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за да е дължима таксата е необходимо по делото да е доказано, че общината фактически е предоставяла услугата в рамките на тази територия.

Доказването на факта на престиране на услугата от общината може да стане в съдебното производство първо, като органът представи всички доказателства, събрани от него в хода на административното производство, и второ, като съдът допусне доказателства, които са допустими с оглед на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е приложим в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, и на Гражданския процесуален кодекс, който е приложим на основание § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Г. значи, че органът трябва да докаже престирането на услугата като представи надлежни писмени доказателства.

Законодателят не е ограничил общините в начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет да определи не само дали общината ще предоставя услугата, но и как ще я предоставя. За процесната 2012 г. услугите по чл. 62 ЗМДТ, видно от доказателствата по делото, се предоставят от управление "Благоустройство и комунално стопанство" в кметство О. К. О. не е сключвало договори за извършване на услугите с трети лица.

От доказателствата по делото е видно също, че за процесния период кметът на общината утвърдил длъжностно разписание на дейност "Благоустройство и комунално стопанство", съгласно което щатната численост на дейността е 53 щатни и 4 нещатни бройки. Видно е също, че са утвърдени длъжностни характеристики на длъжността "чистач на улици" и на "събирач на смет", чиито задължения пряко включват почистване на публични пространства. Представени са и четири трудови договора за длъжностите "метач" и "сметосъбирач".

Сами по себе си тези доказателства не доказват фактическото престиране на услугата. Те са само индиция, че общината предоставя услугата не чрез сключени договори с изпълнител, а чрез собствена структура. Доказването на факта на престиране на услугата, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК следва да бъде пълно и главно и е в тежест на органа.

Така касаторът е следвало да представи трудовите договори на определените в длъжностното разписание 10 бройки за длъжността "шофьор", 12 за длъжността "сметосъбирач" и 14 (плюс 1 нещатен) за длъжността "метач". Следвало е да представи посоченото в Решение № 47 на общинския съвет Приложение № 3 План-сметка по чл. 66 ЗМДТ за дейността "Поддържане на чистотата на териториите за обществени места за 2012 г.". Следвало е да представи бюджета на управление "Благоустройство и комунално стопанство". Тези доказателства биха установили по надлежен начин, че общината не само е създала нормативни и административни предпоставки за предоставяне на услугата като кметът е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и е утвърдил длъжностно разписание и длъжностни характеристики на необходимите длъжности, но и е осигурила необходимите човешки и финансови ресурси за нейното фактическо осъществяване като е назначила предвидения брой лица на утвърдените длъжности и е предвидила в бюджета на общината необходимите разходи за заплати, осигуровки, работно облекло, техническо осигуряване досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Непредставянето на тези доказателства, както и на доказателства, които да установяват фактическото извършване на процесната услуга от лица, назначени на относимите длъжности, посочени в длъжностното разписание, прави релевантния факт - предоставяне на услугата, недоказан.

Представянето на справка за наличните моторни превозни средства и за закупени съдове и торби за смет за 2012 г., както и на информация за сключен договор с предмет доставка на съдове за битови отпадъци също не доказват фактическото престиране на услугата, а са само доказателство за обезпечаване на необходимите за нейното предоставяне материални средства.

Вярно е, че съдът неправилно приел, че таксата е недължима, защото "в близост и около процесния имот не е изградена необходимата инфраструктура - пътища и алеи, които да бъдат определени като обществени територии, нуждаещи се от почистване". Такова изискване законът не поставя. Почистването на обществените територии не е необходимо да бъде "в близост и около" имота на задълженото лице. Достатъчно е услугата да е предоставяна в границите на района, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Ирелевантен е и факта, че "около" имота на ответника не е изградена инфраструктура. Услугата не се предоставя за всички обществени територии в границите на определения район. Няма законово изискване тя да се предоставя на обществената територия пред всеки един поземлен имот, за да е дължима таксата, макар всеки един поземлен имот да има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк - чл. 14, ал. 4 ЗУТ, т.е. към обществена територия, тъй като улиците, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, са публична общинска собственост, което значи, че са собственост, предназначена за обществено ползване.

Таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, както бе посочено по-горе, за да се гарантира необходимия стандарт на качество на съвместния живот в рамките на съответната урбанизирана територия. Но това неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд в случая не е довело до неправилност на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, защото по делото не са представени доказателства, които да доказват предоставянето на услугата от общината.

Вярно е, че съдът не указал на касатора, че за тези обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. С това той не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е нарушение на процесуално правило, което гарантира конституционното задължение на съда по чл. 121, ал. 2 от Конституцията за осигуряване установяването на истината в процеса и правило, което гарантира правата на страните в процеса. Но касаторът не сочи доводи в подкрепа на касационното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по сочените в жалбата пороци на решението. Служебно съдът дължи проверка само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. В случая, установеното нарушение на материалния закон, поради забраната на чл. 220 АПК, не може да доведе до различен правен извод. Върховният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а те не доказват фактическото престиране на услугата от общината не само "около" имота на ответника, но и на цялата територия на гр. О.

С оглед на горното без правно значение за изхода на спора, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът допуснал още едно съществено процесуално нарушение - допуснал, приел и обосновал решението си с недопустими доказателствени средства. Съдът допуснал съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, доказателствени средства, които по принцип са допустими, но само тогава, когато за изясняването на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая, поставените на вещите лица въпроси касаят факти и обстоятелства, които не могат да бъдат установявани чрез вещо лице. Дали процесният имот се намира в строителните граници на гр. О., дали м. "Мешелика" се намира в строителните граници на гр. О., дали за тази местност има влязъл в сила устройствен план, както и дали в имота има електрозахранване и дали е водоснабден и канализиран се установява с надлежни писмени доказателства - извадка от съответния устройствен план на населеното място, справка по кадастралната карта (в случая приложена на л. 147), справка от съответните комунални предприятия, а не със заключение на вещо лице. Отделен е въпросът, че наличието или липсата на електрификация, водоснабдяване и канализация са факти, които са декларирани от задълженото лице в подадената в общината декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 47) и ако ответникът в настоящото производство е считал, че декларираното лично от него в данъчната декларация не съответства на действителността е следвало да направи необходимото, за да промени декларираното в декларацията, а не иска оборването им, още по-малко потвърждаването им, чрез заключение на вещото лице при положение че касаторът не е оспорвал тези факти, а и те са ирелевантни, защото имат отношение към данъчната оценка, а не към отчетната стойност на процесния имот.

Още по-малко със заключение на вещо лице - счетоводител, може да се установява наличието на сключени договори между О. Н. и трети лица с предмет предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и факта на предоставяне на услугите от общината и местоположението на съдовете за смет през 2012 г. Вещото лице не може по никакъв начин да установи къде преди три-четири години се е намирал и намирал ли се е съд за смет. Никакви специални знания не са нужни съда, за да провери и правилността на установения размер на таксата, защото, първо, по делото съдът изискал и органът представил обяснителна записка за начина на изчисляване на таксата, и второ, дори и без тази обяснителна записка проверката на верността на установения размер на таксата е въпрос на прости аритметични действия (облагаемата основа е посочената от задълженото лице в данъчната декларация отчетна стойност на имота - 3 996 878,90 лв., тази облагаема основа се умножава по определените от общинския съвет промили за всяка от услугите, за да се получи размера на таксата).

Тези допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както бе посочено по-горе, не могат да обосноват извод за неправилност на крайния извод на съда поради разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК.

Неоснователно е искането на касатора за изменение на съдебното решение в частта за разноските поради направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение - чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът е можел да направи до приключване на устните състезания в първата инстанция. С оглед на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и при отчитане на факта, че събирането на доказателства приключва с определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, следва че всякакви искания и твърдения на страните, в т.ч. и досежно претендираните разноски, следва да бъдат направени до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.

Съдът няма правомощие служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Само тогава, когато съдът своевременно е бил сезиран с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение дължи произнасяне. С приключването на съдебното дирене в съответната инстанция се погасява правото на другата страна да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът е имал възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не се е възползвал от това си право в предвидения срок. Той не може да поправи този свой пропуск чрез искане за изменение на решението в частта за разноските с касационната жалба. Несвоевременно предявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е основание за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това искането на касатора за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

С оглед на изложеното съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд