Решение № 9147 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2012 г.

Решение № 9147 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Радослав Иванов Станчев против решение № 4231 от 20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2494/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Радослав Иванов Станчев против заповед № З-285/23.01.2012 г. на зам. директора на Главна дирекция "Криминална полиция", с която е отказано снемане на полицейската му регистрация. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и с целта на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че административният акт е издаден в съответствие на материалноправните норми на ЗМВР, е незаконосъобразен. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че полицейската регистрация на жалбоподателя е извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 346 вр. чл. 18 от НК за което е осъден с влязла в сила присъда и му е наложено наказание "пробация". Установено е, че жалбоподателят е реабилитиран по право. Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Обработването на лични данни във връзка с дейността на МВР по противодействие с престъпността, може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Станчев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същия е реабилитиран по право. Правилото на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР регламентира, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите, което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни т. е. тя вменява задължение за административния орган, да определи срокове за съхраняването на личните данни. Същевременно чл. 159, ал. 5 от закона, предвижда, че личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона, като предпоставките за това са регламентирани в чл. 159, ал. 6 и включват настъпилата реабилитация по право. В случая спрямо жалбоподателя е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретните заявителски материали. Ето защо не може да се приеме, че изброяването, в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР на предпоставките за заличаване на полицейската регистрация е лимитативно. От изложеното следва, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е постановена в нарушение на материалния закон и като е направил извод за обратното първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие на материалния закон, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за произнасяне. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,