Решение № 6951 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 469/2021 г.

Решение № 6951 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 469/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс(АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) Пловдив при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 772 от 26.11.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 698 по описа за 2019 г., с което по жалба на "Анита" ЕООД, [ЕИК] е отменен ревизионен акт № Р-16002618004833-091-001/06.03.2019 г., на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 314/23.05.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчни периоди от 01.11.2016 г. до 31.01.2017 г. са установени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 42 984, 59 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 7803, 76 лв. и НАП е осъдена да плати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно приложил правилата за доказателствена тежест като игнорирал неопровергаването от страна на жалбоподателя на констатациите на ревизионния акт. Необосновано съдът приел, че е доказано извършването на вътреобщностни доставки (ВОД) от страна на ревизираното лице и е налице основание за освобождаването им с нулева ставка по ЗДДС. В писмените потвърждения за получаване на стоката липсвали имена на лицата, които са я приели. Недоказано е и транспортирането й, защото фирмата превозвач не била открита за проверка и за процесните периоди е подавала нулеви справки –декларации. Показанията на разпитаните свидетели не са годна опора за направените от съда фактически изводи, защото свидетелите са заинтересовани и показанията им не се подкрепят от други доказателства по делото. Същото се отнася и за прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Решението е неправилно и в частта за разноските, защото РА е отменен въз основа на доказателства, които са представени късно, а е можело да бъдат представени в ревизионното производство. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Анита" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. М. М., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че извършването на ВОД е доказано с предвидените в националното законодателство доказателства за това, а с това и основанието за освобождаване на доставките от облагане. Представени са и транспортни документи и писмени потвърждения от получателя, като транспортът е за негова сметка; доказано е предаването на стоката на лицензиран превозвач в гр. Димитровград. В транспортните документи има пълна индивидуализация на стоката; те са подписани и подпечатани за изпращач, превозвач и получател; съдържат точни данни както за номера на транспортното средство, така и за имената на водача, извършил превоза. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване на чл. 138, § 1 от директивата за ДДС, съобразено със задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-273/11, Mescek Gabona. Неоснователни са касационните оплаквания относно преценката на експертизата и гласните доказателства. Неоснователни са твърденията за късно представяне на относими доказателства, поради нарушаване на принципа на служебното начало в ревизионното производство. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, съгласно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество – неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалното извършване на ВОД като основание за освобождаване на доставките от облагане с ДДС, по девет фактури за доставка на захарни изделия, издадени от ревизираното дружество на дружество, регистрирано по ДДС в Италия. За да уважи изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал както прехвърлянето на правото на собственост върху родово-определената стока в полза на регистрирано в друга държава членка на ЕС юридическо лице, така и транспортирането на стоката до територията на другата държава-членка. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тежест на лицето, което се позовава на ВОД е доказването на този факт, за освобождаване на доставките с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27). Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на друга държава членка, защото транспортът е за сметка на получателя – чл. 53, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, б"а" от ППЗДДС. От ревизираното дружество в ревизионното производство са представени писмени потвърждения и международни товарителници (ЧМР) – към всяка фактура с положени подписи и печати на изпращача, транспортната фирма и получателя, в които е описан регистрационният номер на превозното средство, с което стоката е транспортирана. Обосновано съдът е приел, че всички товарителници съдържат изискуемата съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС информация – товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер на превозното средство и имената на водача, изпълнил превоза, документите са подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно прилагане на правилата за доказателствена тежест. Констатациите на РА след ревизия, извършена по общия ред, не се ползват с презумпция за истинност, а жалбоподателят е доказал фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, с предвидените в националното законодателство документи. Недостатъците на представените писмени потвърждения не са от значение, щом жалбоподателят е представил транспортни документи, съдържащи всички реквизити. Това е така, защото цитираната разпоредба на ППЗДДС дава алтернатива възможност за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение. Неоткриването на превозваческата фирма и обстоятелството, че тя е подавала нулеви справки декларации за процесните периоди, сами по себе си, не са достатъчни за да обосноват отказа на претендираното освобождаване. Това е така, защото става въпрос за действия на трето лице, които биха имали значение, само ако въз основа на обективни данни може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама. Обратно на поддържаното в касационната жалба показанията на разпитаните свидетели се подкрепят от доказателствата за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка, подробно описват механизма на доставките, логични са и са достатъчно конкретни. Накрая, неоснователно в касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно в частта за разноските, защото транспортните документи за доказване на ВОД са представени в ревизионното производство. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 664, 32 лв. съдебни разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък, които не са прекомерни с оглед материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение