Решение № 5003 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г.

Решение № 5003 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториалното поделение на НОИ гр. Видин против решение № 72 от 2.07.2018 г. по адм. д. № 140/2018 г. по описа на Административен съд – Видин. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон, основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорените административни актове, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Миланова от [населено място], в отговор от 4.09.2018 г. и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Видин е решение № 1040-05-14 от 18.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Видин и потвърденото с него разпореждане №Д-05-000-00-01218511 от 17.04.2018 г., издадено от длъжностното лице, изпълняващо функциите на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Видин. С цитираното разпореждане, на основание чл. 40, ал. 4 от КСО, е спряно административното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 6526492, серия Е2017, издаден на М. Миланова, считано от 16.04.2018 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО, в редакцията й изм. обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., която оправомощава длъжностното лице по ал. 3 да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, визира различни хипотези, изчерпателно изброени в т. 1, 2 и 3. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в разпореждане №Д-05-000-00-01218511 от 17.04.2018 г. не е посочено конкретно правно основание. Фактическото основание, което е в смисъл, че случаят е предаден за проверка на контролните органи на ТД на НАП-В. Търново, офис Видин, не установява, че са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Цитираното разпореждане е потвърдено с решение № 1040-05-14 от 18.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Видин, като едва в последното, като правно основание е посочена нормата на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, като са изложени мотиви за приложението й. Тези мотиви правилно не са били възприети от решаващият състав на Административен съд-Видин. Нормата на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО предвижда издаване на разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Предизвиканата от Териториално поделение на НОИ гр. Видин с писмо изх. № 1042-05-44 от 16.04.2018 г. данъчна проверка, осигурителя "Марина Интернешанъл" ЕООД по реда на чл. 110, ал. 1 ДОПК, не представлява само по себе си доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО. Казаното се отнася и до обстоятелствата, че цитирания осигурител не е внасял осигурителни вноски, какъв е размера им, както и размера на декларирания от него осигурителен доход на жалбоподателката по първоинстанционното дело. Тя е представила трудов договор № 116 от 1.03.2017 г., справка от НАП за регистрирането му на същата дата и удостоверение за декларирани данни от 6.06.2018 г. на НАП. Жалбоподателката фигурира в Персоналния регистър на НОИ. Касае се до лице, което съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО е задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, а не за самоосигуряващо се лице и последиците от невнасяне на осигурителни вноски от "Марина Интернешанъл" ЕООД, не може да рефлектира върху осигурителните права на Миланова. Що се касае до съмненията на органите на ТП на НОИ –Видин, че дружеството не е извършвало стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова дейност, то тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства. Представеното от касатора писмо изх. № 6740 от 27.06.2018 г. на ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, не може да бъде съобразено, предвид забраната по чл. 220 АПК, а и същото не е било налично към момента на издаване на разпореждането и решението, постановени от органите на НОИ и не фигурира в мотивите на административните актове. В тази връзка касационната инстанция съобразява допълнително, че разпоредбите чл. 108, ал. 1 КСО дават редица правомощия на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения, включително да извършват проверки и ревизии във връзка с възложената дейност. Посочените в ал. 1 правомощия кореспондират с отразените в чл. 108, ал. 2 КСО задължения на физическите и юридическите лица да представят на контролните органи исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност. Текстът на чл. 40, ал. 1 КСО регламентира правото на осигурените лица за общо заболяване и майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при визираните в същия кодекс условия. Осигурителното обезщетение за временна неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице, което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на административния орган, че е възможно спиране на производството по изплащане на процесното обезщетение и липса на произнасяне по същество година след представяне на болничния лист, за да се изчака резултата от данъчната проверка на осигурителя. Тази теза не кореспондира с целта на закона за своевременно получаване на обезщетението, когато осигуреното лице е уязвимо, в случая поради заболяване. Стигайки до извода за липса на предпоставките на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО в конкретния случай, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора разноски в полза на касатора не са дължими, по аргумент на чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,