Решение № 2414 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2016 г.

Решение № 2414 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от В. Д. Г. с адрес в гр. С. срещу решение № 436/25.01.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8997/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-21-21-41/25.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № 6801256316/20.02.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ С. град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. Възраженията са били за незаконосъобразност, поради несъобразяване на осигурителен стаж по две удостоверения № 59/13.07.2015 г. и удостоверение № 123/14.07.2015 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. При обсъждане на всички доказателства по приложената преписка включително и приложените с жалбата удостоверения е прието, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била изменена в съответствие с доказателствата по делото и изискванията на закона. Съдът е направил изчисленията, каквито са направени и от административния орган и при отсъствие на пороци в решението е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Видно от жалбата до съда в нея се оспорва зачитането на осигурителен стаж за периода 14.10.1988 г. -11.11.1988 г. - 27 дни и за периода 15.11.1988 г. - 20.12.1988 г. - 2м. 2 дни. Този стаж е заявен още в заявлението на 21.03.2012 г. на позиции 2 и 3 в графа "А" "Документи за осигурителен стаж" към заявлението. Този стаж е зачетен при отпускане на пенсията, видно от доклад за осигурителен стаж, отразен в позиции 3 и 4 от таблицата на доклада. Този стаж е взет предвид и при издаване на разпореждане № 6801256316/18, прот. № 58072 от 20.02.2015 г., предмет на обжалване пред директора на ТП на НОИ С. град. С неговото решение са описани действията със зачитане на осигурителен стаж от седем месеца в периода 01.12.1993 г. - 01.07.1994 г. послужили като фактическо и правно основание за издаване на разпореждането на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. В мотивите към съдебното решение съдът правилно е установил фактите по делото и извел обосновано заключение относно размера на отпусната пенсия. В касационната жалба се поддържат доводи, че не е бил съобразен и друг стаж, за който не става ясно за какви периоди се отнася и дали е посочен в пенсионната преписка. В касационната жалба се поддържат и доводи относими към искане за отпускане на наследствена пенсия и решения на ТЕЛК и НЕЛК, които въпроси не са относими в настоящето производство. В писмената защита се поддържат доводи за това, че съдът не е се произнесъл относно правото й на наследствена пенсия, но видно от жалбата до административен съд такива доводи не са поддържани, а и обжалваното разпореждане и решения са с друг предмет. Всички въпроси, разисквани в касационната жалба и писмената защита относно пенсионните права на жалбоподателката следва да бъдат заявени пред административния орган, който е компетентен да ги разгледа и да се произнесе по същество по тях, след което актовете му могат да се оспорват пред съда. Пред съда предмет на разглеждане са конкретни административни актове и е недопустимо произнасяне по въпроси извън тези актове по влезли в сила други разпореждания. Представените в касационната инстанция доказателства се съдържат в делото пред административния съд, а новопредставените са извън касационната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 2211, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение