Решение № 7830 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2009 г.

Решение № 7830 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Силвия Димова Маринова срещу решение № 55 от 26.05.2009 г., постановено по адм. дело № 74/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-07-342 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната". Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е необосновано. Моли съда да отмени обжалваното решение, като й присъди и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД-07-342 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл (при закриване на администрацията) във връзка с ПМС № 167/11.07.2008 г. е прекратено служебното правоотношение със Силвия Димова Маринова с ранг II-ри младши на длъжност Главен вътрешен одитор при Изпълнителна агенция Държавна собственост на Министерство на отбраната (ИАДСМО), считано от 1.08.2008 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за безспорно, че жалбоподателката е заемала длъжността по отношение на която с обжалваната заповед е прекратено служебното й правоотношение. Видно от разпоредбите на ПМС 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, в сила от 1.08.2008 г., считано от същата дата е отменен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" (ИА ДСМО) и агенцията е закрита (§ 1, т. 1, б. А, бб и § 3 от ПЗР на ПМС 167/11.07.2008 г.). Съгласно § 9 от ПЗР на същото постановление дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на закритата агенция се поемат от Министерството на отбраната (МО) по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за министерството е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната (ИА СДМО) по отношение управлението на жилищния фонд на МО, като § 11, ал. 2 предвижда служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена да се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът е приел, че при тази регламентация част от специализираната дейност на закритата агенция е преминала в Министерство на отбраната, но длъжността, заемана от служителката не е част от специализираната администрация и по отношение на нея разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е неприложима. Решението на Административен съд София-град е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните основания за това. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен, като се преустанови и изпълнението на дейностите, които тя осъществява. В случая посочените изисквания не са изпълнени. В разглежданата хипотеза изпълнителната агенция, в която жалбоподателката е назначена, е преобразувана, като дейността й не е преустановена, а при условията на правоприемство, преминава в друга администрация, като правоотношенията със служителите, чиито длъжности не се съкращават, следва да се запазят (чл. 87а от ЗДСл). Не са преустановени и функциите, свързани с вътрешен одит на закритата агенция, с каквито е ангажирана и жалбоподателката като главен вътрешен одитор. Съгласно чл. 15 от Устройствения правилник (УП) на МО, в сила от 1.08.2008 г., приет с ПМС 167/11.07.2008 г. на пряко подчинение на министъра на отбраната е включена дирекция "Вътрешен одит", чиито функции са идентични с правомощията на звено "Вътрешен одит" в закритата агенция (чл. 9б от УП на ИАДСМО). Ето защо като достига до извода, че е налице закриване на администрацията и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативната уредба, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи какви длъжности са съществували в МО и ИА СДМО преди влизане в сила на ПМС 167/2008 по длъжностни разписания и след влизане в сила на постановлението. Установяването на тези факти е наложително с оглед предвидената в § 11, ал. 2 на ПМС 167/2008 уредба на служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните структури по реда на чл. 87а ЗДСл. В конкретния случай обаче съдът с определение от 11.02.2009 г. е приел, че направеното искане от страна на жалбоподателката да бъдат представени по делото справки за това колко са заетите и свободни длъжности "главен вътрешен одитор" към 1.08.2009 и към момента на разглеждане на спора по същество е неоснователно. Като не е установил горепосочените факти първоинстанционният съд не е изяснил и кой в случая е правоприемник на закритата агенция с оглед уреждане на служебните правоотношения със служителите от същата. Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 122 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение, в конкретния случай с оглед разпоредбата на § 9 ПМС 167/2008 г. остава неизяснен въпросът за това коя е съответната администрация в конкретния случай. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, при което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, направеното от касационната жалбоподателка искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се осъди Министерството на отбраната да заплати 700 (седемстотин) лева адвокатско възнаграждение, от които 200 (двеста) лева съгласно Договор № 0838820 от 18.11.2008 г. за правна защита и съдействие по адм. дело № 10355/2008 г. по описа на АССГ и 500 (петстотин) лева съгласно Договор № 0007440 от 19.02.2010 г. за правна защита и съдействие по адм. дело № 9783/2009 г. по описа на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение