Решение № 11690 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2016 г.

Решение № 11690 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 1439/14.07.2016 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2421 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-16001614002472-091-001/10.06.2015 г., издаден от З. В. на длъжност Началник сектор "Ревизии", в качеството й на орган, възложил ревизията, и С. С. - на длъжност ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - П., в качеството му на Ръководител на ревизиращия екип, който акт е потвърден с Решение № 664/14.08.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив и на Ц. Т. Б. са установени допълнително следните публични задължения: данък върху доходите на ФЛ за 2007 г. - главница 37 838,11 лева и лихви 29 811,73 лева, вноски ДОО за 2007 г. - главница 2 731,73 лева и 3 445,31 лева лихви, вноски ЗО за 2007 г. - главница 867,96 лева и 603,31 лева лихви и вноски ДЗПО-УПФ за 2007 г. - главница 769,50 лева и 970,51 лева лихви. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати нарушения на чл. 109 ДОПК. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Ц. Т. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. П. е отменил Ревизионен акт № Р-16001614002472-091-001/10.06.2015 г., издаден от З. В. на длъжност Началник сектор "Ревизии", в качеството й на орган, възложил ревизията, и С. С. - на длъжност ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - П., в качеството му на Ръководител на ревизиращия екип, който акт е потвърден с Решение № 664/14.08.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. и на Ц. Т. Б. са установени допълнително следните задължения: данък върху доходите на ФЛ за 2007 г. - главница 37 838,11 лева и лихви 29 811,73 лева, вноски ДОО за 2007 г. - главница 2 731,73 лева и 3 445,31 лева лихви, вноски ЗО за 2007 г. - главница 867,96 лева и 603,31 лева лихви и вноски ДЗПО-УПФ за 2007 г. - главница 769,50 лева и 970,51 лева лихви. За да отмени РА, първоинстанционният съд е установил, че предмет на процесната втора по ред ревизия е установяване на задължения Ц. Т. по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2007 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР, издадена на 27.12.2013 г., връчена на 5.01.2014 г., като срокът по чл. 109 ДОПК е започнал да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. Обоснован е изводът, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но след срока, предвиден в чл. 109 ДОПК, поради което акта е отменен като незаконосъобразен. Относно установените задължения за ЗОВ за 2007 г. съдът е посочил и като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на РА и неправилното приложение на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, позовавайки се на ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ОСК на ВАС на РБ. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът възразява, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 109 ДОПК и е отменил РА като незаконосъобразен. Твърди, че приходният орган е предприел активни действия за връчване на ЗВР № 1306456/27.12.2013 г. чрез посещение на адреса на РЛ на 30.12.2013 г. и документирано с Протокол № 1317103/30.12.2013 г., поради което счита, че началото на ревизията е поставено в срока по чл. 109 ДОПК. Оплакванията са неоснователни. В случая страните не спорят, че настоящата ревизия е повторна, тъй като с Решение № 1100/31.10.2014 г. /л. 22-25/ директора на Д "ОДОП" П. е отменил първоначално издадения ревизионен акт № 161401894 от 11.08.2014 г. на ТД на НАП - П. /л. 105-109/, като преписката е върната за задълженията по ЗДДФЛ и ЗОВ за 2007 г. на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт на Ц. Т. Б.. В изпълнение на отменителното Решение със ЗВР № Р-16001614002472-020-01/18.11.2014 г. /л. 95/ е възстановена висящността на ревизионното производство по повод установяване цитираните по вид задължения. Няма спор, че началото на ревизионното производство е постановено с издаване на ЗВР № 1306456/27.12.2013 г., връчена на 5.01.2014 г. /известието за доставяне на л. 366/. Според правилата за броене на сроковете за задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА е започнал да тече на 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. По отношение на процесната 2007 г. касационната инстанция намира, че правилно административния съд е приложил разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, респективно за недопустимо е приел образуваното ревизионно производство, поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок. Посочената норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен, прилага се служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В практиката си Върховния административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Аргументи за това се извеждат от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно която срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 5.01.2014 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно, като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на протокол № 1317103/30.12.2013 г. /л. 367/, в който изрично е посочено, че ЗВР не е връчена. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав на ВАС намира, липсват касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което решението е валидно, допустимо, правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, разноски на касатора не се дължат. Ответникът също не е претендирал присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,