Решение № 2251 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2016 г.

Решение № 2251 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С.-Сиракова и М. Т. С., и двамата от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. П. Г., против решение № 452/29.07.2016 г., постановено по адм. д. № 885/2015 г. по описа на Административен съд П. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Т. С.-Сиракова и М. Т. С. против заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК, гр. П., с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на гр. Б., община Б., одобрена със Заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо "Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР" и състоящо се в: промяна на границите на съществуващи обекти в ПИ с идентификатор № 02837.503.335, ПИ с идентификатор № 02837.503.336, ПИ с идентификатор № 02837.503.337, ПИ с идентификатор № 02837.503.338, ПИ с идентификатор № 02837.503.339, ПИ с идентификатор № 02837.503.340, ПИ с идентификатор № 02837.503.9551. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е констатирал, че релевантното в казуса обстоятелство, подлежащо на изясняване, е налице ли е обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряване на кадастралната карта. От приетото по делото заключение се установява, че реално границите, одобрени с процесното изменение на границите на имотите и границите по кадастралния план, действащ до влизане в сила на кадастралната карта, нямат разлика и са едни и същи. Нанесените граници при одобряване на кадастралната карта са били несъответни на отразените по отменения кадастрален план. Изменението, одобрено с процесната заповед отразява границите на имотите, които са били по действащия кадастрален план преди одобрението на кадастралната карта. Изменението коригира грешката, която е настъпила с одобрената кадастрална карта на гр. Б. със Заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството пред началника на СГКК, предвид инициирането му от община Б. На основание чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Неоснователен е доводът за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед. Установимо от приложените към административната преписка документи, ценени по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, налице са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, което по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР представлява непълноти и грешки - основание, съответно на посочените в заповедта правни основания. Заключението на СТЕ не установява, а потвърждава фактическите основания за издаване на заповедта. Решението е постановено при липса на касационни отменителни основания. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав