Решение № 94 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2012 г.

Решение № 94 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 54100 - Ямбол срещу решение № 33 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 30/2012 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена негова заповед № 82/18.01.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Тихомир Георгиев Дженков. Иска се отмяна на съдебния акт с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът Дженков счита жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Ямбол е отменил заповедта за уволнение на ефрейтор 2-ри клас Тихомир Георгиев Дженков - "механик водач" в първи разчет на първи огневи взвод в трета самоходна артилерийска батарея на ВФ 54100. Наказанието е наложено за извършено тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 във вр. чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ и чл. 136, ал. 1 от ППЗОВСРБ - управление на ЛМПС под въздействието на алкохол на 26.12.2011 г., в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети. Решението е правилно. Определящо за наказващия орган да квалифицира извършеното от служителя на МО нарушение като тежко, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" е това, че същият, при причиняване на ПТП, е употребил алкохол, с което виновно е нарушил забраната на т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.10 г. на министъра на отбраната. В обстоятелствената част на процесната заповед се излагат и други обстоятелства за укоримо поведение на жалбоподателя, които могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение. Те са свързани с напускането на местопроизшествието и укриването в дома, което е възпрепятствало своевременното извършване на проверката за алкохол на самото местопроизшествие, както и неуведомяването на непосредствения командир за случилото се. В диспозитива на заповедта изводът за извършеното нарушение и наложеното наказание е обоснован само с факта на допуснат пътен инцидент в резултат на употреба на алкохол, с наличие на концентрация в кръвта 1,92 промила. Това обаче не е установено по безспорен и категоричен начин като пряка причинно-следствена връзка както в дисциплинарното производство, така и в досъдебното такова. Такива са показанията при тестването с дрегер, но не самото произшествие, а няколко часа след това в дома на военнослужещия, за което му е съставен АУАН. Видно и от представеното пред настоящата инстанция прокурорско постановление, досъдебното производство е прекратено поради липса на годни и достатъчни доказателства за осъществен състав на престъпление по НК. Поради това крайният извод на съда, основан върху съвкупната преценка на всички доказателства, е за недоказаност на нарушението, което се споделя и от касационната инстанция. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението на АС - Ямбол и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски, поради което ВФ 54100 - Ямбол следва да се осъди да му заплати сумата 600 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,