Решение № 5354 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10075/2014 г.
ВАСVII отделение12.05.2015 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1442/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11317/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5354 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10075/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Дария Василева Йорданова със съдебен адрес в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 1442/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11317/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Йорданова срещу заповед № 85480 от 22.08.2011 г. на и. ф. заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Повторно излага съображения за незаконосъобразност на административния акт. Иска отмяна на решението. Ответникът - заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, съобрази следното: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Заключил е, че материалната законосъобразност на оспореният административен акт е обоснована с констатациите на АУАН № 85480/8.08.2011 г. Съдът е приел въз основа на това писмено доказателство, че е установено извършеното от жалбоподателката административно нарушение, обосноваващо прилагането на принудителната административна мярка на посоченото в заповедта правно основание. По смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава Пета, раздел Втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно изискването по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилиста. Жалбоподателката не спори, че в момента на проверката не е имала документ за удостоверяване сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и съдът правилно е заключил, че е налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, тъй като на 8.08.2011 г. е управлявал МПС без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е. към момента на констатиране на нарушението водачът Дария Йорданова не е имала валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Този извод е обоснован от съдържанието на АУАН и съпоставянето на сроковете на валидност с представената неофициална извадка от електронен регистър на полиците. В този смисъл, като е приел извод за материална законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Неоснователно е касационното възражение, че съдът е допуснал нарушение на закона, приемайки административния акт за издаден от компетентен орган. Предвид представената по делото заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, първоинстанционният съд правилно е заключил, че заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" при СДП е упълномощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ (чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Правилен е първоинстанционният извод, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В акта са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Неуведомяването на адресата на заповедта за започване на административното производство не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се касае за мярка на административна принуда, която е с преустановителен характер и цели бързина и внезапност с оглед постигане целите на принудителните административни мерки. Жалбоподателката е упражнила в пълнота процесуалното си право на защита срещу издадения административен акт в хода на съдебното производство. Както правилно е заключил административния съд, приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е с временен характер - до отпадане на основанието, т.е. до представяне на сключена валидна застраховка. Към момента на извършените от органа констатации, отразени в АУАН, Дария Йорданова - водач на лек автомобил, не е представила документ за сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането на управлявания от нея лек автомобил. Като водач на моторното превозно средство, тя е била длъжна да носи документа по чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП - документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява. Като е приел, че подадената от Дария Йорданова жалба срещу заповед № 85480 от 22.08.2011 г. на и. ф. заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи е неоснователна, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд