Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г.

Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е образувано по молба на Д. С. Г. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и по молба на К. Д. П. -Й. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 от ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 58 от 01.02.2011г по ч. гр. д. № 111/2011г на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 435 ГПК поради противоречието му с друго решение, постановено по същия ред във връзка с несеквестируемостта на имот Общо е твърдението на молителите, че между атакуваното решение, постановено по жалба на длъжника в изпълнително производство по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК за отмяна на действия по принудително изпълнение, насочени срещу конкретен имот и при възприета от съда несеквеституемост на същия, довела до отмяна на всички действия, е налице противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с предходно решение № 299 от 09.07.2010г по ч. гр. д. № 505/2010г на БОС по чл. 435, ал. 2 от ГПК, което е влязло в сила и за същия имот е прието, че е секвеституемо имущество, а жалбата на длъжника е била оставена без уважение. Молителката К. Д. П. - Й., която е купувач на имота при публичната му продан, изтъква основание за отмяна и по чл. 304 ГПК, тъй като в нарушение на процесуални правила не е участвала в съдебното производство, образувано по жалба на длъжника и довело до отмяна на действията по принудително изпълнение, включително публичната продан. С определение № 464 от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 225/2012 г. IV г. о молбите са приети за допустими при така посочените основания за отмяна. Ответницата по молбите за отмяна Т. Иванова С. от [населено място], длъжник в изпълнителното производство, ги оспорва. По молбата на Д. С. Г. от [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, както и по молба на К. Д. П. -Й. от [населено място] същото основание, Върховен касационен съд намира, че по същество не са налице две съдебни решения, явяващи се в противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Институтът на отмяната е приложим и по отношение на решенията, постановени по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, но с оглед конкретното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се има предвид, че тези решения се ползват със сила на пресъдено нещо относно разрешения с тях процесуален въпрос, свързан с конкретно обжалваното действие на съдебния изпълнител и потестативното право на страната да иска отмяната му. Поради това и въпросът за несеквестируемостта на определено недвижимо имущество бива решаван в производството по чл. 435, ал. 2 от ГПК към момента на конкретното изпълнително действие, дало основание за жалбата, а не въобще. Обжалваното действие определя релевантния за несеквестируемостта момент при произнасянето на съда и няма пречка за ново произнасяне с решение по чл. 435, ал. 2 ГПК, ако обстоятелствата в тази връзка са се променили и правото на жалба е упражнено допустимо. Ето защо, макар веднъж да е прието, че дадено имущество е секвестируемо, или обратно, че същото е единствено жилище на длъжника към определен момент, различно решение на същия въпрос, е възможно и дори необходимо да се даде - по съдебен ред включително, когато принудителното изпълнение не е било реализирано и принудителни действия се предприемат отново в последващ момент, по същото или друго изпълнително дело. Различните изводи на съда по отношение на секвестируемостта не дават сами по себе си основание за извод, че между двете решения има противоречие . В случая с решението от 07.09.2009 г. по ч. гр. д № 446/2009 г. на БОС, произнесено по жалба на длъжника Т. С. срещу изричното постановление от 25.05.2009г на държавен съдебен изпълнител, обявяващо къщата в [населено място] за секвестируема, преценката е че макар към момента на налагането на възбраните през 1999г и 2004г въпросният имот да е бил единствен жилищен (действията не са били обжалвани), през 2007г длъжницата вече е придобила още един жилищен имот в [населено място], така жилищата са станали няколко и несеквестируемостта е отпаднала ( макар придобитият имот да е бил ипотекиран, отчетено е запазено пожизнено право на ползване). Въпреки положителното за взискателите решение на въпроса за секвестируемостта обаче, публична продажба на имота в [населено място] не е реализирана. Нова такава е била насрочена в периода 08.10.2010- 15.12.2010г, по повод на което е постъпила и нова жалба на длъжника С. срещу тези действия - насрочването на публична продан върху същия имот, при твърдение за несеквеституемост понастоящем, тъй спрямо другия имот в [населено място] също е предстояла публична продан, реализирана в хода на делото При постановяването на решение № 58 от 01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 111/2011г по тази жалба, Бургаски окръжен съд е преценявал, съответно отменил оспорваните последващи действия на съдебния изпълнител, с оглед новонастъпилите обстоятелства, установени в производството и свързани със секвеституемостта. Ето защо между двете решения няма обективен идентитет, а доводът за недопустимост на едното от тях няма отношение към основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице основание за отмяна по този ред. По молбата на купувача К. Д. П. -Й., Върховен касационен съд III г. о намира следното: Като е приел жалбата на длъжника С. за разглеждане и за да постанови атакуваното решение № 58 от 01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 111/2011г, Бургаски окръжен съд принципно правилно е приел, че подлежат на съобразяване всички новонастъпили обстоятелства, от значение за законосъобразността на насоченото принудително изпълнение, но същият принцип е следвало най-напред да приложи при служебно дължимата своя преценка, свързана с упражненото от длъжника право на жалба, процедурата по връчването на преписи от нея за възражения и пр. при положение, че публичната продан е вече реализирана и възлагателното постановление е издадено. При все този факт да е бил посочен от съдебния изпълнител в обясненията и същият да е от значение за реда и легитимацията на страните при обжалване, Бургаски окръжен съд се е позовал общо на нормата на чл. 435 ГПК, за да отмени всички действия по принудително изпълнение към момента на постановяване на своето решение от 01.02.2011г, включително публичната продан, при наличие на постановление от 15.11.2010г за възлагане на имота, без да следи за необходимото участие на купувача по постановлението К. Д. в производството по делото. Налице е отменителното основание на чл. 304 ГПК, поради което молбата на К. Д. П. -Й. от [населено място] следва да бъде уважена. Воден от горното, ВКС III г. о