Решение № 14943 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2020 г.

Решение № 14943 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА"АА"), подадена срещу решение № 98 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. по описа на Административен съд - Ш. (АС-Ш.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено процесното решение и да бъде потвърдена издадената заповед № 619/19.02.2020 година. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касация И. И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 619/19.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Иванов, считано от 02.03.2020 г. (датата на връчване на заповедта). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при липса на предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, което е определено като противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от решаващия съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е прието за установено, че служителят Иванов (инспектор в отдел "Контрол към РД "АА") е подал на 05. 02. и на 13.02.2020 г. заявления с искане да бъде прекратено служебното му правоотношение. Във второто заявление не е посочено правно основание, а в първото е посочено чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (обективна невъзможност), като и в двете заявления е изразено несъгласието му с извършеното без негово съгласие преназначаване в друго населено място - В. при влошено здравословно състояние, описано в решение на ТЕЛК. Органът по назначаването е информирал държавния служител, че няма основания да бъде прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл поради липса на заключение на ТЕЛК за невъзможност да изпълнява възложената му работа. В писмото е посочил също, че с подписване на заповедта за преназначаване служителят се е съгласил с нейното съдържание и тя е влязла в сила. На практика е приел, че въпреки липсата на изрично формулиране в заявленията, че се иска прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, то се касае именно за такова искане. По делото обаче липсват данни това предложение да е прието с изричен акт преди издаване на оспорената пред АС-Ш. заповед. Според разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. С нормата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДС урежда не само съществуването на този начин на прекратяване на служебното правоотношение (по взаимно съгласие на страните), но и процедурата по осъществяването му. Нормативно посочени са действията, която всяка от страните следва да извърши, за да съвпаднат волите им и след това да се издаде съответния административен акт. Писменото предложение за прекратяване на правоотношението трябва да бъде прието с изричен положителен отговор в 10-дневен срок от получаването. Съвпадането на волите на двете страни по служебното правоотношение то да бъде прекратено по взаимно съгласие е фактът, който съставлява основание за издаване на административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В случая органът по назначаването не е приел изрично предложението на Иванов в предвидения в закона срок, преди да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая от значение е обстоятелството, че преди издаване на административния акт не е налице съвпадение на волите на страните по правоотношението. Издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение не може да замести приемането на предложението, а в конкретния случай дори липсва и уведомление в десетдневния срок до служителя, че предложението му е прието. Изрично трябва да бъде посочено обстоятелството, че Иванов е уведомен за прекратяване на служебното му правоотношение две седмици след издаване на оспорената пред АС - Ш. заповед, от което следва, че дори да се приеме тезата, че тази заповед съставлява приемане на предложението, то също не е спазен срока да бъде уведомена другата страна в десетдневен срок от получаване на предложението, с оглед датата на връчването й. Причините за неуведомяването са ирелевантни както защото заповедта трябва да бъде издадена след приемане на предложението, така и защото уведомяването е част от фактическия състав по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В същия смисъл е и установената съдебна практика по сходни казуси на Върховния административен съд. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция И. И. е направил разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател при липса на направеното възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение