Решение № 12519 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2015 г.

Решение № 12519 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. М. А. - гражданин на И., против решение № 6536 от 28.10.2015 г. по адм. дело № 6887 по описа за 2015 г. на Административния съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4629 от 08.06.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата мотивирано поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - зам. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез пълномощника си юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд С. -град, е отхвърлена жалбата на М. М. А. - гражданин на И., против решение № 4629 от 08.06.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. Първостепенния съд е констатирал, че подадената молба за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут е последваща по смисъла на пар. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционния съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне И. поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в И., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в И. съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в И. не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от И. поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Обосновани са изводите на пъвоинстанционния съд, че според нормите на международното право И. не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 година. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ю. И. и Иракски К., сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно е прието, че от приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ – МС, не може да се обоснове извод, че в страната на произход на бежанеца има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответната страна или евентуално в съответния район, поради сами факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано на събраните доказателства, решаващия състав се е мотивирал, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение