Решение № 1744 от 16.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници, правопремник на ТД Северна морска, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Шулева, против Решение 8/07.03.2022 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. 445/2021 г., с което е отменено издаденото от директора на ТД Северна морска Решение с рег. 32-189973/16.06.2021 г. към MRN 17BG002002Н0031143/11.03.2017 г. С доводи за недопустимост и неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговото обезсилване или отмяна и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът - "Ерик МБ" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Тулча 8, бл. Шабла, вх. 7, ет. 2, ап. 23 - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Желязкова по съображения, изложени в писмен отговор, и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от директора на ТД Северна морска Решение с рег. 32-189973/16.06.2021 г. към MRN 17BG002002Н0031143/11.03.2017 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, §2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 103 и чл. 104 от МКС, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока под 1 по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за стоката, съответно са установени възникнали задължения за мито в размер на 6 463.49 лв. и ДДС в размер на 8987.33 лв., като на основание чл. 124, § 1, б. а) от чл. 103 и чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническото задължение е прието за погасено по давност и не е взето под отчет. Административния съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в изискуемата писмена форма. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според съда същественото процесуално нарушение е допуснато при връчването на писмо 32-103231/03.04.2020 г., с което от дружеството са изискани в изпълнение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. Горното писмо е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, вместо по правилата на чл. 19, ал. 5-7 ЗМ. Наред с това съдът е изложил съображения за немотивираност на основателните съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Счел е за неправилно позоваването от страна на митническия орган на справедлива цена, при положение, че СЕС в решенията си говори за средностатистическа договорна стойност. Изложил е доводи и за това, че не е доказана цена на сходни стоки по смисъла на решението на СЕС по дело С-291/15. За да обоснове извод за незаконосъобразност на митническия акт, първостепенният съд е изложил съображения и за определянето на новата митническа стойност в противоречие с чл. 74, §2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 без да са посочени конкретни митнически декларации за внос на сходни стоки и без анализ на характеристиките на стоките. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила Определение 12294/01.12.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 11656/2021 г. Поради това изложените в касационната жалба доводи за обратното са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определил спорните между страните въпроси, концентрирани върху наличието или липсата на основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, §2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140, §2 от Регламента за прилагане. Правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретния внос, не са обосновани от страна на митническия орган. Според мотивите на решението митническият орган обосновава съмненията си и с това, че е налице съществена разлика между декларираната цена на процесната стока (дамски сандали горна и долна част от изкуствени материали с код по ТАРИК 6402993900 и произход от Китай), която е 2.48 лв./кг., и справедливата цена по смисъла на §1, т. 40 ДР ЗМ за код по КН 6402993900 11.93 лв./кг., базирана на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, предоставена на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Според т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft, на което се позовава митническият орган в мотивите на своето решение, националната юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения. Според т. 44 от същото решение допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че за да се извърши преценка относно това дали съмненията на митническия орган са основателни, в решението му следва да бъдат изложени мотиви, обосноваващи тези съмнения, безспорно свързани с анализ на данните за справедливите цени, на които той се позовава. В случая такива мотиви, позволяващи извършването на преценката, не са налице. Дори и да се приеме, че разликата между констатираната справедлива цена на стоката и декларираната такава в случая е толкова голяма, че обосновава тези съмнения, то тогава се поставя въпросът за законосъобразното определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, §2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отново правилна е констатацията на съда за липсата на мотиви в оспорения акт относно това как и въз основа на какви данни за какви стоки е приложен този метод, за да е възможна преценката за това дали действително е взета предвид договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 2