Решение № 3760 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2014 г.

Решение № 3760 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15891/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Пламен Пенков Христов, от гр. Видин срещу решение от 3.10.2014 г. постановено по адм. дело № 122/2014 г. на Административен съд (АС) - Видин. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. По доводи, развити в касационната жалба и допълнително представено писмено становище, моли за отмяната му и за постановяване на ново такова по съществото на спора, с отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при ОД на МВР - Видин, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: С обжалваното решение АС - Видин е отхвърлил жалбата на Пламен Пенков Христов срещу заповед № 444/2013 г. от 05.04.2013 г., издадена от началник сектор "ПП" при ОДМВР - Видин за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане свидетелството за управление до отпадане на основанието", на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Със същото решение е жалбоподателят е осъден да заплати на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на 05.04.2013 г. около 9.35 ч. в гр. Видин на ул. "Симеон Велики" срещу МОЛ Видин, жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Мицубиши Каризма" с рег. № СА 9586 НС, чужда собственост, при положение, че свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) е било отнето по административен ред на 19.02.2013 г. във връзка с наложено наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца, на основание наказателно постановление (НП) № 1950/20.10.2011 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Видин. Последното е влязло в сила на 3.07.2013 г., след постановяване на решение № 311/3.07.2013 г. по КАНД № 304/2013 г. на АС - Видин за частичната му отмяна. От ангажираните писмени доказателства: справки за нарушител/водач, писмо № 7885/15.09.2014 г. на сектор "ПП" при ОДМВР - Видин, както и от представените копия от НП № 2580/30.10.2009 г. и НП № 551/16.03.2010 г., влезли в сила съответно на 23.06.2010 г. и 19.07.2010 г., ведно със съдебни решения във връзка с обжалването им е установено, че за извършени нарушения на ЗДвП, на жалбоподателя са наложени глоби в общ размер на 300 лева, които няма доказателства да са заплатени. При така установените релевантни за спора факти, решаващият съд е счел, че на основание чл. 157, ал. 8 ЗДвП, жалбоподателят е имал право да използва НП № 1950/20.10.2011 г. вместо отнетия контролен талон за срок от един месец. На 5.04.2013 г. е установено, че Пламен Пенков Христов е управлявал МПС без валидно НП, заменящо контролния талон. Описаните обстоятелства са констатирани с АУАН № 444/2013 от 05.04.2013 г. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, за нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта са били налице фактическите и правни основания за прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, с оглед безспорно установения факт на управляване на МПС в нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП - без валидно НП или контролен талон и при неплатени глоби. Счел е, че административният орган правилно е приложил ПАМ до отпадане на основанието, т. к. отнемането на СУМПС е до заплащане на дължимата глоба. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата, като е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби към дата на издаването й. Решението е неправилно. Временно отнемане на СУМПС на водач съгласно чл. 171, т. 1, б."д" ЗДвП се извършва при управление на МПС в нарушение на нормата на чл. 157, ал. 8 с. з., като мярката се прилага под прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. Съгласно разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на НП или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание "глоба", като за този едномесечен период НП заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок, водачът на превозното средство няма право да шофира, легитимирайки се с НП вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролен талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила НП, е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на СУМПС. В случая, за да постанови оспорената ПАМ, административният орган се е позовал на неизплащане в срока по чл. 190, ал. 3 ЗДвП на наложените с влезлите в сила НП № 2580/30.10.2009 г. и НП № 551/16.03.2010 г. глоби, което е квалифицирал като нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, осъществяващо фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, респ. съставляващо годно основание за отнемане на СУМПС. От приложената справка (л. 16 - 19) е видно, че срещу касатора са издадени 29 броя НП и 2 фиша за нарушения на ЗДвП при осъществяване правно регламентираната дейност на водач на МПС, като няма доказателства глобите по цитираните НП да са заплатени към датата на постановяване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. В писмо рег. № ПП-7885/15.09.2014 г. (л. 47) органът е посочил, че водачът не е изпълнил задълженията си да заплати доброволно глобите. При тези данни, основателни са поддържаните в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на приложената ПАМ, с оглед изтеклата погасителна давност по отношение определените на Пламен Пенков Христов административни наказания "глоба" за извършени нарушения на ЗДвП. Понастоящем в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН). Абсолютната давност е безусловна, правопогасяващите й последици не зависят от настъпването на каквито и да е други обстоятелства, като тя елиминира правното значение както на спирането, така и на прекъсването на обикновената изпълнителна давност. Поначало последната съставлява време на бездействие от страна на надлежните органи на властта, докато абсолютната изпълнителска давност се свежда до време на безрезултатност от тяхна страна по изпълнение на конкретното наказание, като законът не държи сметка за причините за това неизпълнение. Във всички случаи изтичането на абсолютната давност изключва възможността за изтърпяване на административното наказание. В същия смисъл виж решение по адм. дело № 1197/2007 г., както и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. В конкретния случай релевантните за отговорността на касационния жалбоподател НП № 2580/30.10.2009 г. и НП № 551/16.03.2010 г., след проведено съдебно обжалване, са влезли в сила на 23.06.2010 г. и 19.07.2010 г., поради което към датата на издаване на заповедта на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Видин (5.04.2013 г.), по отношение наложените с тях глоби в размер на 300 лева (общо) е изтекла обикновената изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Абсолютната изпълнителска давност не е изтекла, а по делото липсват доказателства за образувани изпълнителни производства, чието наличие прекъсва давността и изключва възможността за погасяване на задълженията. Това налага провеждането на пълно изследване на въпроса за давността, т. к. според чл. 82, ал. 4 ЗАНН абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, ако за събирането й в срока по ал. 1 (двугодишния давностен срок) е образувано изпълнително производство. За да се приеме, че сроковете по чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 ЗАНН са изтекли и основанието за налагане на ПАМ е отпаднало, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че от административния орган не е предприето изпълнение на наказанията "глоба" в срока по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Наличието или липсата на образувани изпълнителни производства за събиране на глобите до 19.07.2012 г. е обстоятелство от значение за правилното решаване на спора, за което в първоинстанционната фаза на процеса доказателства не са събирани, нито е изпълнено задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Видин, при което съдът следва да попълни делото с доказателства за изясняване на горепосоченото обстоятелство и да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По направеното от касатора искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд, по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение