Решение № 12196 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7809/2025 г.
ВАСПето отделение28.11.2025 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2394/10.06.2025 г., постановено по адм. дело 148/2025 на Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Кредирект ЕООД, гр. София, [улица] да заплати на К. Г. П., с адрес гр. Стара Загора, [адрес] сумата от 900 /деветстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кредирект ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 2394/10.06.2025 г., постановено по адм. дело 148/2025 на Административен съд /АС/ Стара Загора, с което е отменен отказ на дружеството, обективиран в писмо от 04.02.2025 г., да предостави на К. П. копия на всички носители на личните й данни - договори, стандартни европейски формуляри и др., въз основа на които се извършва тяхното обработване от Кредирект ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни за периода от 01.12.2019 г. до 06.01.2025 г. и е върната преписката за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - К. Г. П., с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС Стара Загора е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на П., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на Кредирект ЕООД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС Стара Загора, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, съдържащи лични данни на субектът на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, описана подробно по-горе, която в случая не е предоставена, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви а з и й ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква и , предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 01.11.2025 г., платими от Кредирект ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.