Решение № 12060 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2010 г.

Решение № 12060 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕМЕА" АД против решение от 1.02.2010 г. постановено от Административен съд София - град /АССГ/ по адм. д. № 4906/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА№ 20 805793/23.12.2008 г. издаден от ТД на НАП София - град в частта му, потвърдена с решение № 741/05.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението с искане за отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора обосновано съдът е приел за правилен извода на органа по приходите за липса на реални доставки по спорните фактури. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от участник в производството пред административния съд и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Досежно основателността й Върховният административен съд приема следното: Пред АССГ въпросният РА е обжалван в частта, в която на ревизирания субект са определени допълнителни задължения за ДДС за различни месечни данъчни периоди от 2007 г. и лихви върху този данък в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от "Мариян - 63" ЕООД; "Крав Мага" ЕООД; "Евро Консултинг 2007" ЕООД; "Вега комерсиал О. К." ЕООД; "Контакт 72" ЕООД; "Сила" ЕООД; "Юнайтед Требъл 99" ЕООД. Фактурите от посочените доставчици в по-голямата им част касаят консултантски услуги или икономически услуги, като само фактурите от "Юнайтед Требъл 99" ЕООД са с предмет на доставката-подпомагане на проект за система, за контрол на пътниците в гр. София. Органите по приходите са отказали да признаят на "ЕМЕА" АД правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от изброените доставчици с мотива, че по тях липсват реално осъществени доставки. Приели са, че липсват доказателства за наличие на предпоставките на чл. 9, чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Констатациите, мотивирали извода за липса на реални доставки по фактурите са, че доставчиците не са доказали наличието на техническа, кадрова и технологична обезпеченост за изпълнение на доставките. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваната част от РА с мотивите, че жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства за наличие на доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, което от своя страна е условие за начисляване на данък от изпълнителя на доставката и предпоставка за ползване на данъчен кредит от получателя по доставката. Прието е от съда, че с оглед предмета на доставките се налага изводът, че данъчната основа би следвало да се формира основно от стойността на разходите за труд, не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с необходимата кадрова обезпеченост за извършване на уговорените и фактурирани доставки, които са специфични и предполагат фактическите им изпълнители да притежават определени познания. Съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнение на услугите. Решението, постановено от АССГ е правилно. Изводите на съда са обосновани. Фактическото извършване на облагаема доставка е в основата на механизма на ДДС. Без наличието на реално осъществена облагаема доставка не съществува задължение за начисляване на ДДС, респективно не възниква право на данъчен кредит. Наличието само на данъчна фактура и договор, с който е договорено изпълнението на услугата не са достатъчни да породят задължение за ДДС, за доставчика по фактурата, респективно - право на данъчен кредит за получателя по нея. В мотивите /т. 53/ към решение от 19 септември 2000 г., постановено по дело С-454/98 Съдът на Европейските общности подчертава, че правото на данъчен кредит се упражнява само във връзка с дължимия ДДС, т. е. този който съответства на осъществена облагаема доставка. В същата точка от мотивите към цитираното решение се казва, че правото на данъчен кредит не се разпростира върху данък, който е станал дължим само защото е посочен във фактурата. Изпълнението на сключените договори не е доказано от жалбоподателя по спора, както правилно е приел административният съд. Приемо-предавателните протоколи не са достатъчни доказателства за това обстоятелство. Тези протоколи са частни документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, отразени в тях. Необходимо е фактите от съдържанието на протоколите да се докажат и чрез други доказателства по делото. В конкретния случай такива други доказателства не са представени. Основателно както органите по приходите, така и съдът са обсъждали наличието на техника, технология и персонал при доставчиците за изпълнение на фактурираните услуги. Данните за обезпечеността на доставчиците, за изпълнението на доставките е от значение за преценката относно реалността на сделките по въпросните фактури. Липсата на данни по делото за такава обезпеченост на доставчиците води до обосновано съмнение относно реалното изпълнение на фактурираните услуги. Неоснователно е възражението на касатора, че се вменява в тежест на получателя по облагаемата сделка неизправността на неговия доставчик. В конкретния случай, органите по приходите оспорват реалността на сделките по фактурите. С оглед характера на фактурираните сделки, изпълнението на последните следва да е резултат от поведението и на двете страни по договорите, а не само на едностранното поведение на доставчика. В този смисъл доказването на изпълнението на сделките не би следвало да е голяма тежест за жалбоподателя още повече, че той е разполагал с достатъчно доказателствени средства чрез използването на които е могъл да ангажира данни по делото за това релевантно обстоятелство. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява като правилен изводът на първоинстанционният съд за недоказаност на жалбата срещу РА. Воден от горното Върховният административен съд,